Day`n`night

"Follow the nightlight" - няма нищо за следване, светлина няма... Тук е просто едно тихо кътче, където оставам сама с мислите си.

Изпитвам в момента извествен срам да звуча убедително. Цитирам... била съм прекалено "горда". А колко глупава е гордостта...

Скъпи мой ден,
с удоволствие чакам да приключиш. Надявам се да не те боли.
А аз ще погледам няколко снимки, за да разваля болезненото ти присъствие. Щеш не шеш, и ти си отиваш и някак ми е смешно...
че донесе толкова неприятности.

И е някак иронично, че нямаш капка власт над нощта.
Защото тя е само моя, със златните си пътища, с мечтите ми далеч от тук... ще пътувам с теб или без теб,
ще се смея с теб или без теб,

преди да те отстраня напълно от живота си...
скъпи мой ден.

Но преди това ще ти покажа колко си жалък, незначителен и груб.. и колко иронично гледам на опитите ти да ме смалиш с няколко сантиметра от височина.

Та такава ще съм си, грозно горда, та чак до глупост. Защото в крайна сметка, ако чак толкова искаш да потъпчеш мойта гордост, за да е жизнено твоето празно и без това същество,
имам си нощта...
и в крайна сметка, колкото и да си важен, помни, че аз съм те направила такъв.

Ако ти си обичта, да знаеш виждам всичките ти бръчици, недостатъци и поразии, които ти е сторила светлината. Виждам те грозен, сив и претендиращ.

Поне след 12:00 илюзиите не претендират за искренност, реалност и значимост.
Те са напълно искрени илюзии...

но сила нямаш никаква пред тях...
от днес нататък.

Защото си го заслужи, глупав мой ден...