
Винаги ми е харесвало, че ние хората имаме една възможност - да започнем от начало.
Да изберем посока, пък и после да последваме един вектор, който има начало, но не и ясен край.
И тъй като от дълго време жадувах това ново начало... ето ме тук, в блог започнат от 2007г, когато съм била малко по-малка от сега. Признавам, прекарах доста време в триене на статии, които смятам, че "времето" няма нужда да "помни". За мен е интересно да погледна как съм се променяла през годините. Точно това е причината да не изтрия това пространство, а просто да продължа. Оставих много от статиите, които сега смятам за далечни, за неотнасящи се към мен. Но това прави цялата цел по-пряма. /Не обичам думата "искрена"./
Само преди месец започна да тече 2011 година. Изминалата 2010 беше за мен година на противоречията и предизвикателствата в първата си половина. След това настана втората половина и нестихващото желание за промяна достигна пика си. Разбира се, като всяка бомба със закъснител, целта да дойда в Гент се зароди преди март месец 2010 и таймерът показва една година от тогава в преследване на това, което за по-простичко наричам "мечта".
Обещах си да направя най-доброто от престоя си тук. Обещах си да имам нещичко от всеки ден прекаран на това място. Дали ще се снимка, песен, статия или просто фраза... Искам да направя "снимка" на всеки един ден, защото го смятам за значим.
Последните 3 месеца бяха най-меко казано бурни за мен. Таймерът започна да тиктака и ми поднасяше изненади от всякакъв сорт. Не смятам, че нещата в този живот се случват самостойно. Те се случват, "общуват" по между си, действат едно върху друго и са в постоянно взаимодействие.
Започвам тази нова страница от блога, но не задрасквам нищо назад. С удоволствие ще пиша тук, защото животът ми в България не е "спрял". Живея паралелно и на двете места, а думичката "споделяне" има смисъл и той е главният смисъл на това пространство.
Искам просто да споделям с вас престоя си тук, скъпи приятели. Вие го заслужавате, заслужаваме всички да се пречупваме през различни гледни точки за света и себе си.
Според мен това е адекватен начин за съществуване без загубване на човешката връзка, променяйки се и приемайки промяната със спокойствие и усмивка.
Follow the Nightlight!
Plovdiv archeological museum
преди 1 седмица

1 коментара:
Like!!!
Публикуване на коментар