Фрагменти

Фрагменти от един е-mail... Защото къде са по-прями хората от писмата си?

Истината е, че заслужаваш много повече от надежда, заслужаваш животът ти е да е вкусен като захарен памук. В момента имаш солености...
В момента знам, че нагарча .... Смятам, че е ужасно, че има цели такива периоди, които сякаш идват, за да ни удрят едни такива гадни шамарчета, за да преосмисляме всичко наново.

Надеждата е за слабите хора. Аз искам да ти давам вдъхновение.
Вдъхновение за живот. Всеки път, когато се чувахме преди с теб си спомням, как дори ме караше да преосмислям нещата от по-светлата им страна.
И ми помогна да достигна до изводи без да ми ги натякваш. Силно оценявам, че никога не ми каза: "Това не е за теб, направи така..."


Както знаеш, никога не знаеш какво ще ти се поднесе на чинията от г-н Живот...


Понякога просто нищо не ни подготвя за дадено усещане, хваща ни неподготвени...
Продължавам да научавам, че няма нищо мое, няма нищо перманентно тук...

Няма го този вечен душевен мир, няма го това красиво щастие, където и да си, което възприемаме като крайна цел и се стремим да овладеем, сякаш дори можем да сме му господари...

"Аз искам да те помня все така" - казваше един автор, провокиран от страха си, че героинята може и да се промени. Защо искаме да хванем всяко чувство "за гушата", защо не му позволим да се развива или да умира...
Защо дори искаме да хванем някои хора в живота си "за гушата"...
Най-трудното е да пускамe... Най-най-най-трудното..., нали?


На този свят му е писнало от бездарни, продажни и увяхнали в забрава хора.
Съжалявам, че толкова често биваме обградени от такива... Съжалявам, че специалността ни ни прави малко по-прозаични...
Малко по-сиви, отколкото сме.
Защо учим за този свят, който ни учи само на пошлостите си? Не трябва ли той да учи от нас..
Да се превъзмогне с проблемите, предрасъдъците си и рамките си, в които се мъчи да ни залости.

Защо трябва да губим дни от живота си в "привикване към новата ситуация". Защо трябва да губиш ценно време от живота си в непълноценно съществуване, докато просто се опитваш да възприемеш, че някой е продължил напред...
Не е ли ужасно нечестно?

Не е ли ужасно нечестно? Но кой вече го интересува кое е честно, кое е...

И докато хиляди хора се сгодяват, живеят заедно, раждат и се чудят как да убият самотата, от факта, че трябва да намерят себе си... не търсим лесните решения.


Защото силата да правим нещата различни, е силата да се променяме, да приемаме новото, да виждаме, че животът всеки ден изгрява за нас, но от нас зависи дали ще го приемем с усмивка
или с пренебрежението, което изпитваме към всяка даденост....

Оставям те с тази мисъл.