Follow the nightlight...

22

2011-09-06T22:20:00.004+03:00

Ок, 22.

На 22 години животът ми е млад, цветен, интелектуално стимулиращ и социално задоволяващ.

В професионален план всички врати са отворени и в крайна сметка решенията са в мои ръце. Усещането е, че скоро ще се налага да правя избор, да реша на къде да поема, да усетя курса, но не на вятъра - а своя.

В личен план: смятам, че съм помъдряла поне мъничко. Очакванията ми са завишени, но не и нереалистични. Мисля, че имам още много да "узрявам" в отношенията си. Смятам, че е част от интелектуалното съзряване, което започва да настъпва след физическото, а през физическото всичките прояви на незрелостта биват наричани "опит".

След няколко часа ще е 7-ми септември. Горда съм, че в последните две години не позволявам на празника да бъде развален. Не смятам, че който и да е, бил той и от семейството ти, има право да ти налага собственото си нещастие.

В момента има достатъчно партита и събирания, за да не усещам липсата им, но и да не ме и преуморяват. Старая се към някакъв баланс, но знам, че понякога той се състои от преминаването от крайност в крайност, което пак е баланс.

Мисля, че ерата на субективизма мина. Разбрах, че е важно човек да има мнение, а мнението да има лице. Просто защото такова е обществото. Има нужда от лице. Нали и автобиграфиите не се приемат без снимки? Продължавам да твърдя, че най-чистите неща са анонимни. Чарът се губи с преводите, авторството и егото.
Разбрах също, че не бива да се лишаваме от цветовете. Животът е пъстър, а не монохромен и ние сме родени с усет към нюансите му, който просто притъпяваме с времето, залъгвайки си, че ни допадат едни и същи неща с години.

Научих, че е полезно човек да приеме, че ще се променя. Да позволи на промяната да се случва в него, а не само извън него. Вече знам, че е нормално да не харесвам нещата, които хората ме убеждават, че съм предпочитала с години.

Научих, че са важни синонимите, а не повторенията. Но понякога синонимите стават повторения, а от там клишетата избиват по страниците на вестниците. И така се повтарят истории, събития, хора.

Все още се изумявам от малките жестове. Това не се е променило. Непринудеността ме радва. Радват ме искрените, анти-публични и анти-грандиозни жестове, които усещаме като лични. Понякога просто ме радва, да усетя, че някой мисли и чувства със същата честота.
В момента най-много ценя проникновените хора, онези, които не възприемат нещата в техния "епидермис", тоест не гледат епидермално, а дермално на теб, без да настояват да минаваш под обстоен скенер всеки път. Тези хора обичат да те опознават на части и не обичат да си съставят изковани мнения. Обикновено такива мнения ще звучат по същия от тях, когато са на 40, както са звучали родителите им на 40.

Мисля, че научих много за приятелството. Доволна съм от цедката, която мина с времето, но съм и доволна от това, че стари приятелства се възстановяват в момента. Радвам се, че съм способна да помогна на някой, който има нужда в момента и бих го правила занапред. Бих казала, че приятелството е звеното, което е запълнено на 100% и за което благодарността ми е неимоверна.

Все още под въпрос стои историята с моето раждане, също като при Бранислав Нушич. Макар да ми се иска да съм се появила грандиозно на света с чаша изстудено мартини в ръка с две маслини, поздравявайки го приветливо, реално погледното детството ми сочи, че той е бил готов за мен, преди аз да съм готова за него.
Невръстните ми години са изцяло белязани от срамежливост, мълчаливост и странният навик да пиша с пръст във въздуха.
Официално мога да кажа, че с артистичните ми заложби в изобразителното изкуство е свършено, но предполагам човек трябва да изпраща недоразвитите си таланти на тавана спокойно и да открива в себе си нови.

Имам търпението да почувствам всичко, което ми предстои, да го посрещна и да му направя място. Не искам да знам какво е то.
Научих най-важният си урок: каквото и да предстои, всичко ще бъде наред.
Простичко, нали? А колко време отнема понякога. Само 22 години.

"I pray that we are regretless"

2011-09-02T23:34:00.002+03:00

А един град ми разказваше тайната си... Идеята за туризъм на място, което чувствам като свое дойде без покана. Рахождах се с картата, търсейки един ирландски ресторант. И за първи път вървях бавно, спокойно… Без да мисля дори къде отивам. Няма срещи, няма изпити, времето този път е спряло не само в този град, а и в мен.

Отивах към Сейнт Баафс, където група туристи бързаше да се скрие от идващия дъжд. Но дъждът не ме вълнуваше. Той беше някъде в бъдещето и там щеше да си остане, не трябваше да мисля за него. Вървях в малките, тъмни улички, а над мен облаците се нижеха по-бързо от всякога. Тъмни облаци от памук. Остри връхчета на къщи и катедрали, стояха безмълвни, непомръдващи, сякаш си бяха обещали да оставят този град да разказва приказката си.

Площадът на Сейнт Баафс беше малка театрална сцена. На петдесетия ден от Великден бе празник и това се усещаше. Подминах филхармонията, където се чуваха нежните звуци на пианото, а огромната порта беше отворена… канеше шумът от улицата да утихне, да спре и да слуша. На края на улицата грееше светлина, а наляво цигулката от площада отново стигна до мен. Минаваха файтоните, хората, времето.

Върнах се назад. И нищо друго нямаше смисъл освен този момент. От колко време не съм живяла в „сега“… Какво се е случило с мен, та трябваше да попадна в една приказка, за да объркам всичко, да загубя всеки сценарий, за да разбера, че ако знаеш края на пиесата, вече си загубил удоволствието от цялата развръзка?

Дъждът заваля. И просто го оставих да ме мокри, докато не стигнах Воройт. Скрих се под покрива и просто гледах дъжда. Срещу мен орнаментите на една сграда разказваха цяла история. Пред мен една възрастна двойка ми се усмихна. Съучастнически. Те бяха попаднали на същата сцена. Стоях така… и се сетих за онзи филм, популярен, момичешки.
За „момичето“ стоящо край Сена, как някой й помаха от лодката, плаваща по реката. Сега може би единствено това липсваше. И ето… пред мен мина един автобус, скучен, жълт, както винаги. Но от него ми махнаха две деца. Какво ставаше с моя ум….
Сам ли беше започнал да пише сценария този път… И защо реалността му се връзваше и материализираше всяка мисъл.

Защото май днес вярвах във себе си. Защото… може би трябваше да дойда тук, за да повярвам просто в себе си? Колко поетично…

Може би просто заобичах отново…. Улиците, Файтоните, Песента на камбаните, Магазините с шоколад, Осветените топли барчета, наредени по улиците. Колко театрално? Къде е Чичо Шекспир да разтълкува изкривено ли виждам света? А кого да подкупя, подмамя да направи неизлечима и силна магия, да не се връщам дори за минутка, към малодушната прозаичност… А ако тези моите пет сетива не са се побъркали, загубили контекст и смисъл… Кажи как да ги запазя така: да усещам в безкрайност, в грандиозна моментност и в цялото царско величие на тихата разказваща приказка… как се усмихвах в дъжда.

13.06.2011

Life is in the moments in between

2011-05-19T15:28:00.003+03:00

Преди два дни... стоях и взирайки се в лаптопа, си напомних с усмивка, че скоро и тук престоят приключва.
Решението на нещата за изминалите месеци скоро няма да е валидно. Скоро Еразъм вече няма да е решение.
В един момент неусетно бях отворила Notepad... и точки с намерения излизаха една след друга под пръстите ми.
"Вместо да седиш и да тъгуваш по Гент, направи някое от тези неща." - така се казва едно малко документче, което би следвало да ми напомни след няколко месеца за човека, който съм била тук.
Да ми припомни, че съм била мотивирана, че има още много пътеки и решения, че тепърва самолетът тръгва по пистата.
Life is in the moments in between.

2011-05-17T21:07:00.001+03:00

Didn't know that I cared
that I needed you there
I was afraid
now I'm feeling alone
and there's nowhere to go
since you went away

I would give you anything
just to live the time again
if ony I could see you now
if only you could show me how

Do you feel like I feel
are you waiting for someone
I want it all hear me call
I've been praying you would come
don't leave me holding on
don't leave me holding on

Еразъм

2011-05-17T14:30:00.003+03:00

Събудих се и всичко изглеждаше различно. Vanilla Jenivier е последната поръчка от снощи. Натрошен лед. Спомени за Бейлис в България. "Предпочитам Бейлис." Една голяма шумна гара е в главата ми тази сутрин.

"Wake up" на Morgan Page оглася стаята ми и осъзнавам, че след два месеца онази неприятна песен с припев "Destination Unknown" отново ще бъде валидна с целият си текст.

Снощи с Барбара(момиче от слънчев Рим) си говорихме в една незабравима кръчма как всеки ден от тук си заслужава да бъде описан. Тя си беше обещала да си води дневник, а аз си бях обещала да си водя блог. Две неизпълнени обещания.

Няма време за такива неща, нали? Но са важни намеренията, а не крайният резултат в нашето общество.

В това потресаващо място, от чийто таван висяха кукли на бебета с извадени очи и ръце, ние с ужас изчаквахме последните 10 минути, в които да се пренесем на по-добро място.

Когато... внезапно покрай мен мина Елвис Пресли. Бакембарди, леопардово палто, извит мустак и сомбреро. В тази прекрасна "дупка" щеше да пее този елемент, който беше успял да комбинира минимум 3 стила.

Масата избухна в смях, когато започна да брои на микрофона на местния език, а пропя на френски.

3 минути по-късно залогът беше в действие.. А аз отидох да поръчам на този мултикултурен индивид песен на Beyonce. Фабиен(50% французин, 50% италианец) не можеше да повярва на очите си, с каква сериозност договаряхме бъдещото изпълнение.

Така и не го дочаках, 5 минути по-късно излетяхме навън, за да се озовем в една тъмна, празна и валежна нощ в Гент. Празните улици и липсата на чуждестранни студенти ясно напомняха, че тази вечер бяха излязли само най-изостаналите от местните индивиди.

Група от медицинското братство мина покрай нас, внезапно няколко бели манти се търкаляха по земята. Беше време просто да приключим тази вечер. Очевидно сесията започва, очевидно Еразмус приключва.

Очевидно всичко има срок за годност. И ето, днес... след като пропускам лекция при абсолютен прототип на Моби, стоя с чаша кафе, каня светлината в стаята си и се връщам някъде назад в годините, щом ще подчертавам учебниците с маркери.

Едно хубаво объркано чувство е настанало в мен. Като момент, в който излизаш просто извън онази леко криволичеща линия на обичайните си дни. Като момент, преди излитането на самолет. Като носталгия към място, което още не си напуснал. Което няма да забравиш, дори с всичките парадокси, които ти е донесло.

А на нашата улица слънцето спи.... И всичко си заслужаваше. От първия, до последния ден. От най-кулминационния приятен до най-кулминационния неприятен момент. Тук никога не си константата. Тук ставаш живота на постоянната променлива.

2011-05-10T01:24:00.000+03:00

Зареждащо, позитивно, свежо...

Schiller feat. Jael – Tired

2011-05-10T00:53:00.001+03:00

I just kept breathing
hidin’ my tears
I waited for you
all the years
and with your lonely soul
you shouldn’t wait too long
hold me in your arms
and never let me go

I’m all a tryin’ to defeat my fears
Could it be real let it feel the same as me
and with your lonely soul
you shouldn’t wait too long
hold me in your arms
and never let me go

And I’m tired of pretending
I’m tired of fighting on my own
I’m tired of pretending
I’m tired of living in this house
All alone you’re the coastal mountain water ??
you’re the one, you’re the other
side of my universe
And I’ll catch you when you fall

I’m always dreaming
but I couldn’t make a step
I know I should tell you
the time is gone
and I feel all at once you’re the one
I feel this is my chance

Like a moving star you’re shining bright ??
in the darkest night in the candle light
Hello hello can I sit right next to you
Hey look and take and touch my lips
I don’t know where your fingertips
Hello hello you don’t know me
but I know you at least I think I do

2011-05-10T00:15:00.004+03:00

If I could grasp this moment,
Bottle it in a jar,
Paint it with colors,
Put it on the sky.

If may be there was truth inside,
If life had never stopped
And if there’s nothing truly lost…

Can I see the truth?
Well they always say: „Don’t ask”…
I tell you, here, today, with a glass of Truth in my hand…
“Don’t ask my darling….”, “It is too much for you.”, “Go live your moments and leave the Truth”.

I lead you to this place today. A place your eyes have never known.
A place without a single question. Don’t question my intentions.
Leave cruelty outside.
Release the moment, I have taken. Steal it; don’t ever worry that it may never last…

Break. The way the vases break, touched by a childish hand. But could you break the air and the water, and could you break the fire if it doesn’t shape…
According to your taste?

The pieces never mended rightly. The shape will never be the same. A subject never broken is the desired masterpiece of art…

Shall we leave perfection out? Shall we leave Her waiting out the door? Do we believe in certain promise or shall the promise be ignored?

The more you taste the specialty today, the less the specialness tomorrow. Eroding feeling, thoughts of moments… These moments, I believe were borrowed.

You asked for peace. You fought with violence. Attaching, adding meaning to your moments, have created Truth… that never changes.
But Truth is changing daily, dear hunter. You chase the victim and you know this well. You know the shapes, the silhouette, the scent… But never ever truly felt…

The melody the leaves are playing. Warm stones under her feet. You shape her according to alluring features,
You make her love your rhythm without questioning the beat.

And when the minutes passed, she realized the time had been playing with her. The clock was racing - passing by people, places, dreams... And the past was catching up, bringing her to that very moment when everything was a simple promise... to last. Again. The time was ticking against the rules of change.

2011-05-02T06:24:00.003+03:00

As I was walking down the streets in Ghent, 05:00 o`clock in the morning... I remembered how rare are these moments in life....
feeling alive.
I told myself I should be thankful, for what it's worth every time for me they are connected with train stations.
Good night. Good night.

Фрагменти

2011-04-15T13:25:00.005+03:00

Фрагменти от един е-mail... Защото къде са по-прями хората от писмата си?

Истината е, че заслужаваш много повече от надежда, заслужаваш животът ти е да е вкусен като захарен памук. В момента имаш солености...
В момента знам, че нагарча .... Смятам, че е ужасно, че има цели такива периоди, които сякаш идват, за да ни удрят едни такива гадни шамарчета, за да преосмисляме всичко наново.

Надеждата е за слабите хора. Аз искам да ти давам вдъхновение.
Вдъхновение за живот. Всеки път, когато се чувахме преди с теб си спомням, как дори ме караше да преосмислям нещата от по-светлата им страна.
И ми помогна да достигна до изводи без да ми ги натякваш. Силно оценявам, че никога не ми каза: "Това не е за теб, направи така..."

Както знаеш, никога не знаеш какво ще ти се поднесе на чинията от г-н Живот...

Понякога просто нищо не ни подготвя за дадено усещане, хваща ни неподготвени...
Продължавам да научавам, че няма нищо мое, няма нищо перманентно тук...

Няма го този вечен душевен мир, няма го това красиво щастие, където и да си, което възприемаме като крайна цел и се стремим да овладеем, сякаш дори можем да сме му господари...

"Аз искам да те помня все така" - казваше един автор, провокиран от страха си, че героинята може и да се промени. Защо искаме да хванем всяко чувство "за гушата", защо не му позволим да се развива или да умира...
Защо дори искаме да хванем някои хора в живота си "за гушата"...
Най-трудното е да пускамe... Най-най-най-трудното..., нали?

На този свят му е писнало от бездарни, продажни и увяхнали в забрава хора.
Съжалявам, че толкова често биваме обградени от такива... Съжалявам, че специалността ни ни прави малко по-прозаични...
Малко по-сиви, отколкото сме.
Защо учим за този свят, който ни учи само на пошлостите си? Не трябва ли той да учи от нас..
Да се превъзмогне с проблемите, предрасъдъците си и рамките си, в които се мъчи да ни залости.

Защо трябва да губим дни от живота си в "привикване към новата ситуация". Защо трябва да губиш ценно време от живота си в непълноценно съществуване, докато просто се опитваш да възприемеш, че някой е продължил напред...
Не е ли ужасно нечестно?

Не е ли ужасно нечестно? Но кой вече го интересува кое е честно, кое е...

И докато хиляди хора се сгодяват, живеят заедно, раждат и се чудят как да убият самотата, от факта, че трябва да намерят себе си... не търсим лесните решения.

Защото силата да правим нещата различни, е силата да се променяме, да приемаме новото, да виждаме, че животът всеки ден изгрява за нас, но от нас зависи дали ще го приемем с усмивка
или с пренебрежението, което изпитваме към всяка даденост....

Оставям те с тази мисъл.

Next stop: Mechelen

2011-03-13T17:04:00.004+02:00

"Power shifts", бяха думите, които чух на първата лекция на Low Countries Studies. Това, което е познато на Белгия и света като Flanders е провинция или по-правилно област, която в миналото е имала различни столици. Една от тях е за мен не дотам известния град Mechelen, където е била съсредоточена икономическата сила на Flanders през късното Средновековие.

Властта, силата и икономическият разцвет се местят в няколко основни точки на Белгия, и добре че са се местили и градовете са обеднявали, за да ги видим така добре запазени.
За мен това е една от следващите ми спирки. И като от всяка спирка, и от нея ще има снимки, впечатления и Моменти. Stay tuned!

Скоро следват впечатления от Брюж, Париж, Карнавала в Алст и др.
P.S> На тези, които смятат да ме посетят в Гент силно препоръчвам да проверят този сайт, защото като истински туристи, трябва внимателно да изберем точките, които ще посетим за максимално добре прекарано време! Lonely Planet за мен е един от най-достоверните източници!

За повече информация: http://en.wikipedia.org/wiki/Mechelen
http://www.drhostel.com/travelguide/mechelen-tourist-guide-information/

Coffee time, friends?

2011-03-13T16:56:00.001+02:00

This lovely video was shared with me and I will treasure it forever!

2011-03-13T13:05:00.002+02:00

"Life, if you keep chasing it so hard, will drive you to death. Time - when pursued like a bandit - will behave like one, always remaining one county or one room ahead of you, changing its name and hair color to elude you, slipping out the back door of the motel just as you're banging through the lobby with your newest search warrant, leaving only a burning cigarette in the ashtray to taunt you. At some point you have to stop because it won't. You have to admit that you can't catch it. That you're not supposed to catch it. At some point, you gotta let go and sit still and allow contentment to come to you."
— Elizabeth Gilber

"Most of us, even if only for two minutes in our lives, have experienced at some time or another an inexplicable and random sense of complete bliss, unrelated to anything that was happening in the outside world."

Where to now?

2011-03-08T13:57:00.004+02:00

Изминаха месец и една седмица от пристигането ми тук. От момента, в който се домъкнах с огромния куфар, на който стоеше таг "Extra Heavy", брутално залепен от служителите на летището.
Мина месец и една седмица от момента, в който разбрах, че стаята ми е буквално на тротоара, а шумът е едвам поносим, когато се отваря външната врата.
Сантиметрите натрупан прах ми напомниха за един филм... "Under The Tuscan Sun". Героинята си купи полусрутена къща в Тоскана и прекара дни в стягането й за живот.
Спомням си добре първия ден. Излязох вечерта по улиците на Гент и поглъщах в едно студ, вълнения, острите връхчета на сградите и улицата, наподобяваща на Слънчев бряг - Overpoortstraat.

08.03.2011 - с шума свикнах, със съквартирантите свикнах, с това да гледам минувачите по улицата свикнах... Рейсовете и колите не ме будят в 6:00 сутринта... и може да се каже, че се чувствам у дома.

Но къде е това "у дома" наистина?

Не го изпитвах в Пловдив, а почти го изпитвам тук. Тази стая си е моята крепост и уединението, от което отдавна имах нужда.
Възможността да правиш избора сам е безценна, лична и не се подарява.
Свободата винаги се извоюва, нали?

Преди две нощи бях в малък хостел в Париж, а на връщане с рейса онова чувство пак напираше в мен и пак ме правеше неспокойна. Не исках да се връщам назад - към Гент.
Защо? Защо колкото и промени да правя, това неспокойствие продължава да живее в мен?

Мисля, че в един филм нарекоха това неспокойствие "Страх от наличие на пропуснати възможности", страх, че ще няма да изживееш живота си по най-добрия начин.
Наличието на това състояние те кара да търсиш до безумие, да не приемаш реалността такава, каквото е и да създаваш своя.

Мисля си за бохемите... за тяхната утопична свобода. Колко прекрасна е тя и колко еднакво драматична е?

Харесва ми този живот... такъв, какъвто е... Харесва ми, че има хора, които не те поставят в собствените си рамки. Харесва ми, че има пред какво да изпитваш възхищение в този свят. Харесва ми, че се чувствах като карфица в Париж... че кафето им е божествено... Че хората закачват катинарчета на мост, за съхранят чувство, колкото и да са наясно, че няма гаранционен срок, че залогът е 50/50 и по-често 90/10.

Харесва ми, че хвърлих центове през рамото си в Сена... Харесва ми, че се чувствам вдъхновена... отново.

Както написах в един мейл съвсем скоро... тук студентите се напиват до безпаметност... Моето пиянство е този град. А този град... може да е Гент, Париж, Брюж, Пловдив или света.

2011-02-08T19:56:00.004+02:00

Това е първият ден, в който се почувствах засрамена тук в Гент. Почувствах адски живописен срам....

Единственият просяк, който беше на улицата, беше застанал пред пощата и крещеше на хората минаващи покрай него "Еуропа... Българияяята". Проклинаше страната си застанал пред хората. Крещеше да чуят всички от какъв ад е излязъл.

И ето днес обяснявам на един студент от Сирия "What is so special about Bulgaria?". И забравям за тази тъга, която от нашите улици се бе пренесла на белгийските.
Забравих я толкова бързо, че днес това дойде като шок за мен.
За малкото дни, в които съм тук забравих за просяците, забравих драмата, мелодрамата, благотворителността, от която се нуждаят всички в България. Забравих всички елементи, които потискаха съзнанието ми там.

Не, специалното в България не е великата ни история. Историята е минало. Настоящето е реалността, която създаваш в очите на даден човек. А аз искам този човек да посети страна ми, не искам да му казвам колко са мръсни улиците, колко отритнати от обществото има, че не подкрепяме индивидуализма и вярваме в шуробаджанащината до гроб.

Разказах му за природата. Безопасна тема. Е, не споменах колко е замърсена. Просто съм уморена от хора, които говорят, че "едно време" България е била велика страна.
И сега е велика страна, но много хора лежат на старите й лаври, които са чували в уроците по история.

Интересното е, че тази бледа нотка на патриотизъм се прокрадна точно тук в мен. Там, към дома я нямаше. Сега просто искам да покажа, че България не е страната на малцинства с невъзможна интеграция; не е страната на комплексите за малоценност, избити с кичозен външен вид; не е страната не джебчиите и дори не е онзи озлобен просяк, който по някакъв начин е изпаднал от обществото и се е добрал до Белгия.

България сме ти, аз, всяка отделна личност, която не се занимава с презрение към страната си, а се опитва да изгради себе си.

Start Over

2011-02-06T17:52:00.004+02:00

Винаги ми е харесвало, че ние хората имаме една възможност - да започнем от начало.
Да изберем посока, пък и после да последваме един вектор, който има начало, но не и ясен край.

И тъй като от дълго време жадувах това ново начало... ето ме тук, в блог започнат от 2007г, когато съм била малко по-малка от сега. Признавам, прекарах доста време в триене на статии, които смятам, че "времето" няма нужда да "помни". За мен е интересно да погледна как съм се променяла през годините. Точно това е причината да не изтрия това пространство, а просто да продължа. Оставих много от статиите, които сега смятам за далечни, за неотнасящи се към мен. Но това прави цялата цел по-пряма. /Не обичам думата "искрена"./

Само преди месец започна да тече 2011 година. Изминалата 2010 беше за мен година на противоречията и предизвикателствата в първата си половина. След това настана втората половина и нестихващото желание за промяна достигна пика си. Разбира се, като всяка бомба със закъснител, целта да дойда в Гент се зароди преди март месец 2010 и таймерът показва една година от тогава в преследване на това, което за по-простичко наричам "мечта".

Обещах си да направя най-доброто от престоя си тук. Обещах си да имам нещичко от всеки ден прекаран на това място. Дали ще се снимка, песен, статия или просто фраза... Искам да направя "снимка" на всеки един ден, защото го смятам за значим.

Последните 3 месеца бяха най-меко казано бурни за мен. Таймерът започна да тиктака и ми поднасяше изненади от всякакъв сорт. Не смятам, че нещата в този живот се случват самостойно. Те се случват, "общуват" по между си, действат едно върху друго и са в постоянно взаимодействие.

Започвам тази нова страница от блога, но не задрасквам нищо назад. С удоволствие ще пиша тук, защото животът ми в България не е "спрял". Живея паралелно и на двете места, а думичката "споделяне" има смисъл и той е главният смисъл на това пространство.

Искам просто да споделям с вас престоя си тук, скъпи приятели. Вие го заслужавате, заслужаваме всички да се пречупваме през различни гледни точки за света и себе си.
Според мен това е адекватен начин за съществуване без загубване на човешката връзка, променяйки се и приемайки промяната със спокойствие и усмивка.

Follow the Nightlight!

Beauty hides in the deep but it's so hard to find

2010-10-17T14:08:00.002+03:00

Just before dawn comes
Sadness is on
Just one more moment
And I am leaving

Few words on a small note
While you are asleep
I can only steal away
Thats how I tend to be

There are thing I never get to say
The fear in me always in the way
A broken heart never mended
A hurt I can never forget

A little pearl
Locked in a shell
Can not explain
Each breath Im taking
Can not find the means to an end
To move create one liberated moment
Beauty hides in the deep
Beauty hides in the deep
But its so hard to find
Being wrapped up inside

I always wonder
Why dont I feel
What the world out there is like
And how I can fit in

I dont expect you to know me
Or how I lost all my dreams
When I cant even find myself
In the choices I made

(X2)
I want you to know
I’ll never forget you

2010-10-09T22:09:00.002+03:00

Sometimes I feel so damn sad here that I start laughing... just to remember how it feels.
And sometimes I'm able to remember the feeling.
But lately I'm not.
Lately it's just me... and nothing to distract me from this light I see.
This has become my only option.
I despise the life I know.
I remember the times I felt happy, the times I felt like myself...
and it's become so rare
that this confession right here...
has been so delayed...
like an air plane that never touched down.
Believe me,
I love...
I've learned to love.
But it's not enough
and I'm afraid it's never gonna be.
But I have to find out...if there's something more planned from above.. just for me.
This is not the life I'm supposed to live.
Tears on my face... when I realize...
I have to leave.
And if you know me.. you would see...
I'm not happy here.
This crazy ambition has grown in me
and I can't let it go.
God... I'm too damn young.. to get used
to everything I see.

Day`n`night

2010-09-14T22:22:00.004+03:00

"Follow the nightlight" - няма нищо за следване, светлина няма... Тук е просто едно тихо кътче, където оставам сама с мислите си.

Изпитвам в момента извествен срам да звуча убедително. Цитирам... била съм прекалено "горда". А колко глупава е гордостта...

Скъпи мой ден,
с удоволствие чакам да приключиш. Надявам се да не те боли.
А аз ще погледам няколко снимки, за да разваля болезненото ти присъствие. Щеш не шеш, и ти си отиваш и някак ми е смешно...
че донесе толкова неприятности.

И е някак иронично, че нямаш капка власт над нощта.
Защото тя е само моя, със златните си пътища, с мечтите ми далеч от тук... ще пътувам с теб или без теб,
ще се смея с теб или без теб,

преди да те отстраня напълно от живота си...
скъпи мой ден.

Но преди това ще ти покажа колко си жалък, незначителен и груб.. и колко иронично гледам на опитите ти да ме смалиш с няколко сантиметра от височина.

Та такава ще съм си, грозно горда, та чак до глупост. Защото в крайна сметка, ако чак толкова искаш да потъпчеш мойта гордост, за да е жизнено твоето празно и без това същество,
имам си нощта...
и в крайна сметка, колкото и да си важен, помни, че аз съм те направила такъв.

Ако ти си обичта, да знаеш виждам всичките ти бръчици, недостатъци и поразии, които ти е сторила светлината. Виждам те грозен, сив и претендиращ.

Поне след 12:00 илюзиите не претендират за искренност, реалност и значимост.
Те са напълно искрени илюзии...

но сила нямаш никаква пред тях...
от днес нататък.

Защото си го заслужи, глупав мой ден...

I dare you

2010-08-11T22:22:00.002+03:00

Wish for something!
Find something in yourself that is simply you.
Every year my wishes change..
I dare you -
dare to wish for truth.
I am here,
I am.
And if everything is chaos and darkness...
where did the lights go..
Why did you turn them off so fast...
I wanted it to last.

Lovingly

2010-07-07T22:12:00.004+03:00

Оставила съм музиката да говори вместо мен. И все пак колко леки са думите понякога... когато си ги употребил разточително, дори не си усетил как започват да губят всякаква стойност.

И те са като песента - спираш да я слушаш, когато вече не я свързваш с теб. И аз така..
днес просто спрях да те слушам.

Чувала съм все едно и също прекалено много пъти. Но това са само думи? В крайна сметка просто няма значение...

И нямаше да е кой знае колко лошо, че няма значение, ако все още имаше смисъл. А това са две различни неща.

Далече съм, не съм тук... пътувам с музиката си, сама - и колко е хубаво.

И колко е смешно.. щастлива съм, а мислех, че ще е безкрайно тежко, безкрайно лошо. Излиза, че май се радвам на този изход.

Виждам те сега, без излишните илюзии, в "сурово" състояние, незапленен от гъдел някакъв си...

Прозаичен, закотвен в собствените си вълнения. Нищо ново, ако беще ново щеше сигурно малко да ме заболи.

По-сладко от шоколад...

Този път няма значение дали ще се смееш с мен.

И не знам кога ще искам да те чуя да се смееш пак. Този път просто не е важно.

Изборът е мой. Аз избирам цветовете вътре в мен.

Children

2010-05-30T17:34:00.009+03:00

Питам се дали не трябва да започнем да подготвяме децата от малки за света. Такъв, какъвто е наистина. Без прекалено много илюзии, малки лъжи всеки ден, с по-малко приказки...
В стремежа си да дадеш едно щастливо детство, даваш основа за хиляди разочарования.
Може би просто лъжите са в повече.

Хората не заживяват щастливо след неприятностите завинаги. После все някога пак идват неприятности.
Любовта не е така романтича, често дори не е любов, а просто два индивида свързани по някакъв логичен за тях начин.
Да вярваш, че справедливостта винаги възтържествува... Дори ми се струва нездравословно.

Растем, растем... и с всяка една добавена година започват всичките миражи да се чупят един по един на парченца.
Тогава не само чувстваш, че си бил лъган. След време разбираш, че дори нямаш право да ги обвиниш за това. Те просто не са искали да знаеш нещата, с които трябва да живеят всеки ден.

Говорили са ти за приятелството, за доживотното...
Докато пораснеш достатъчно, за да различиш лицемерието на най-ценните им приятели.
Всяка илюзия малко по малко пречупва нещо вътре в човека.
И най-глупавият въпрос, който си задавах е дали да обвиняваме родителите...
Защо когато си на 50 можеш да продължиш да ги обвиняваш, вместо да признаеш, че ти самият не си успял да поправиш нанесените вреди?

Просто в един момент спираш да се учиш.
Решаваш, че всичко знаеш. И точно тогава си най-загубен от всякога.
И оставаш точно толкова загубен за остатъка от живота си. Тогава започват да употребяват за теб думите: "остарял", "зациклил", "закостенял".
Но ти имаш пълен чувал със съвети за всички хора покрай теб. И достойно обсъждаш проблемите им.

Не, не обвинявам родителите си. Поне за илюзиите. Не си спомням някога да са се опитвали да ги насаждат в мен.
Всичко това е изцяло в мен. Отказвайки да живея в свят, който е такъв. Отказвайки да познавам хора, които ме убеждават, че е такъв.
Не, не съм там някаква идеалистка, мечтателка... и темподобни етикети за старомодни женски качества.

Мечтая, защото все още нещо е живо в мен. А идеалите ми са с доста смалени размери.
Разбрах, че ценностите са разтегливо понятие. А моралът е просто онова, което не бива да правиш в никакъв случей. А когато го направиш има голям шанс да е страхотно изживяване.

Разбрах и за истината.
Истината зависи от мястото и времето. Разбрах, че трябва да се пазя от хора, които ме убеждават, че говорят истината.
Тези, които говорят наистина истини: първо въобще не са наясно, че това, за което говорят е истина и второ: нямат нуждата да ти го обрисуват с думи.

Разбрах, че и всички лъжем. А някои лъжи не са директни, личностни обиди към теб, към които трябва да подскачаш като ужилен. Те просто се дължат на "прецаканата" централна нервна система, страхове и опити да не се срещне наказание за действията си конкретният индивид.

Следователно не... аз сама реших да живея в друг свят. После разбрах, че греша и то съвсем наскоро...
В момента, в който наистина го сътвориш той не е огледалния рай на реалния човешки ад, той пак е света на всички други хора. Просто някои от тях заслужават да присъстват в твоето пространство, правейки твоя личен свят уникален, богат и винаги свеж.

На последната лекция по логика чух нещо, което няма да забравя.
Гласи, че хората живеят с неосъзнатото убеждение, че истината се различава от неистината. Най-страшното нещо е, че има такива неистини, които не се различават от истините освен по това, че са неистини.
Разбрах, че моментите, в които истината се открива за теб са много малко. И стават все по-малко с възрастта, защото съзнанието ти е все по-мътно.

И така, неродено дете мое....

Всеки път, когато чуеш истината не вярвай. Аз вярвах и разбрах, че хората нямат представа за истината.
Когато се опитват да те манипулират, нагрубяват, да ти втълпяват и те принизяват под прекрасния човек, който ще се опитваш да бъдеш,
отстоявай себе си, колкото и да е трудно.

Ако баща ти и майка ти са разведени, разделени, бият се, карат се или имат проблеми с пристрастяващи вещества...
спокойно.
Това не означава, че ти ще се превърнеш в хибрид на всички пороци. Просто не ги забравяй.

Ако ти е трудно да намериш истинско доказателство за обич, която е продължила... пак не се страхувай.
Може би няма такава. А може би има.
Няма да те убеждавам, че има.
Но предизвикателството да я създадеш е пред теб и ще съжаляваш, ако не опиташ.

Засега е само това. Докато дойде време да те пожелая и да се появиш вероятно ще съм ти подготвила повече.

Айнщайн е смятал, че
няма случайности. Има липса на знание за тяхното разбиране.
Същевременно не е успял да си вземе матурата. Той просто не е можел да разсъждава на такова ниско ниво.
Провалите на човешката личност в очите на човечеството се измерват с обратнопропорционални величини. Най-големият успех може да доведе до безкрайно безсмислено съществуване. И най-големият неудачник в очите на някои може да живее изключително смислено.
А какво трябва да дадем на децата си, освен да ги научим кое е горещо, топло и тн. Като начало всичките внушения за религия, политика, света и хората са излишни. И ако в крайна сметка бяха толкова прави за тях, защо мисленето им е изфабрикувало такъв недодялан живот?
Единственото нещо, което има смисъл да се създаде(а не научи) е способността да правиш разликата, да се провокира интерес към музиката, красотата, света в чистта му некапиталистическа форма. Да успее да се създаде система за собствено мнение и креативност. И когато един ден ни идва просто да кажем...
"другите деца не правят така"... можем да го заменим с... "ти си отделен човек, ти избираш за себе си".

2010-05-20T18:46:00.002+03:00

I'm in love. I think I'm in love.
God; it's good..
Thousand daisies playing in the sand,
remember the sun in my hand...
Lucky, lucky, lucky.......
I'm gonna kiss the world tonight, be his lover, make it right.

Цитат на едно пожелание

2010-05-06T21:53:00.002+03:00

Днес имаме рожденничка. След пожеланията прочетох какво съм написала и осъзнах, че.. всъщност е нещо, което извадено от контекста, просто искам да спомена...

"Ta mislq, 4e e v reda na neshtata na dneshniq den da ti kaja: "v4era beshe s kuklite, dneska si po kru4mite" :D Ta suobshtenieto beshe: do v4era beshe dete, ve4e si moma golqma, 4ovek deto se vika.
Rastesh devoiko i taka e, veche ne sme devoiki i devici ne sme(Slava Bogu), no jivotut e krasiv dori porasnal,
slunceto pak e tolkova silno i nebeto pak e tolkova sinio. E imame nqkolko neuspeshni lubovi zad gurba si i dva-tri psihotrilura, no kato cqlo si e dosta dosta dobre. Ta ti kazvam vsi4ko tova, za da otvorq o4ite ti na dneshniq den -
vsi4ki hubavi neshta v toq jivot shte sa tvoi, ako protegnesh ruka i gi grabnesh. Izpitvai vsi4ko mila moq,
zashtoto nqmame mnogo vreme i neka 20-te da sa mladi, shturi i prekrasni godini. Zashtoto tova desetiletie se dava samo vednuj :D
Posle idvat 30-te, nezabavnite 40 i oshte po-ot4aivashtite 50.

Tancuvai, sqkash nikoi ne te gleda.
Obichai, sqkash nikoga ne si bil naranqvan, no i kakto zaslujavat da budat obi4ani horata. I neka usmivkata ne sliza ot liceto ti, zashtoto
tozi svqt samo usmivkite go toplqt. :)"

What a girl dreams of

2010-04-10T12:16:00.006+03:00

Пътувахме през пустинята с бясна скорост. Щяхме да се блъснем.
Колата внезапно спря. Индийско китайска циганка ни направи знак.
Заведе ни до малък оазис...
Целият...от земята до небето... с дрехи, обувки и аксесоари.
Най-прекрасните десени, нежни платове, които те караха да полетиш.
А дрехите се извиваха на стелажи до небето... "Вземи всичко, което искаш", каза тя...
"Хм, значи така изглежда раят?!", казах аз...
Лудата кола препускаше през пустинята отново... към вкъщи.

Памук

2010-03-13T22:49:00.006+02:00

Губя малки битки всеки ден.
Но не позволявам да ме завладее...твоето тихо отчаяние.
Обичам тези дни, обичам трудностите, бавните провали.
Защото ме карат да се запитвам колко сила има всъщност в мен.
Защото ме карат да се съмнявам в себе си,
да се изправям,
да те подкрепям,
да се опитам грациозно да се справям.
Обичам бавни погледи, небързащи.
Да не се опитвам да поглъщам всичко изведнъж... като всички други.
Не гледам срока на годност...
на чувства, на хора, на живота..
Защото всичко тук е само тест.
Защото всички планове ще бъдат разрушени
от тънката ирония на космоса.
Мънички сме.. мъниста
сред вселена от великани.
И падат малки метеори всеки ден... а аз стоя и гледам.
Запленена от красотата им.
Събуждам се и искам да танцувам...
Не ми харесва как живееш.
Ден за ден, отбягващ утре.
Усмихни се.
Давам всичко за усмивка.
Заминавам утре.
Щастлива съм, цяла съм... понякога просто се обърквам.
Колко е хубаво... не виждаш ли.
Уморих се да прикривам ранички от думи.
Ще бъда за тебе често "нацупена", "сърдита"..
Погледни извън това.
Виж... просто съм щастлива. И ще залитам много пъти
в глухи улички.
И колкото и да се бавя...
в онази бяла, тиха стая
спомням си... родих се пак.
Светулките ще те намерят...
в безумния ти ежадневен мрак.

От другата страна на огледалото

2009-12-18T01:09:00.005+02:00

Познаваш ли любовта в най-чистата й форма?
Без сладникавия вкус, без празните клишета.
Без романтичните представи и без ревността...
Онази чиста празнична любов.
Аз искам просто да празнувам днес живота.
Не онзи бленувания, непорочния, лъчистия
а този днес - порочния, болезнения, истинския...
Ще го празнуваш ли със мен? Кажи ми...
И ако си ти - приятел, любов, обида..
донеси ми всичко, за да го изпитам.
Защото няма по-смразяваща от онази грозна истина
че всички си отиваме.
И сякаш всички болки са предишни,
донякъде във мен боли ме -
ще кажеш колко е безсмислено, ще кажеш колко е лениво.
Защото спрях живота си за някакво си време.
Живях със някаква си смърт или с мисълта за нея,
и днес живея и със двете и става
друга всяка следваща идея.
Помни ме днес, а не като си отида.
Не искам мили думи на сбогуване.
Аз вярвам в безграничната подкрепа,
в живота днес, в думите, които са изказани.
Не знам във мен какво се е събрало,
но го усещам в гърлото си късно вечер.
И празнотата е запълнена от тежест
и тежестта е немислимо тежка,
защото утре в образ се обличам
защото пак ще съм предишна.
Дали ще ме приемеш другата, защото
по-различна съм сега. Не съм
напълно същата. След онзи ден, когато просто
не поспря дъжда.
Не ме попита искам ли сълзите,
не ми попаде късче смисъл за това.
Отивах си и бях немислено безсмислена...
От другата страна.
Когато гледах образ непознат за мен.
За първи път видях очите си, страните си, ръцете си...
И нищо повече не беше същото.
Изгубихме, и сякаш само аз разбирах го.
Зад огледалото, зад образа ми изтощен.
Какво видях...дали видях пространството безкрайно...

Празнувай днес със мен живота, моля те.

И нека да не бъдем прозаични.
Омръзнаха ми кафенетата и хората,
омръзнаха проблемите им страшно "лични".
ТИ дишаш, дишам аз...
разбираш ли това колко е голямо?
Прости, че имам всичко аз...
И любовта си, мисълта си, радостта си пряма...
А просто се сломих.
Празнувай с мен... ако изобщо искаш.
Разбираш ли, че нужен си сега.
Да ми напомняш, че животът ми е тук.
Че има много между нас.
И каквото и да си...
начало, сбогуване, приятел...
От другата страна на огледалото съм аз,
виж този образ.
Онази чиста празнична любов.
Аз искам просто да празнувам днес живота.
Не онзи бленувания, непорочния, лъчистия
а този днес - порочния, болезнения, истинския...
Ще го празнуваш ли със мен? Кажи ми...

My thoughts per second

2009-08-18T00:11:00.006+03:00

*My doubt is going to eat me alive someday..

*I'm too young to compromise.

*The future's probably there, why thinking about it today?

*I might not wanna get "happily ever after" just because I resent it.

*I know why once I get what I want I don't want it anymore. So instead of wanting what I don't have, I want what I already have. It brings me some kind of peace daily...but I'm not sure how this technique is better than trying to achieve more.

*There's still a confused little girl inside me.

2009-07-06T15:27:00.002+03:00

We'll be living in a suitcase
on the top of the world
WE ain't born TYPICAL
We'll be dancing high up in
the stars
cause we are born winners.
Make the best of it
leave the rest of it
to whom it might be enough.
I'm a white pony
new born baby
you're a water running
we
ain't born
typical.

В тебе само, в мене само, в двама ни

2009-06-22T01:30:00.000+03:00

По-сладко от шоколад

2009-06-12T23:51:00.003+03:00

Не искам любовта ми да умира всяка есен.
Не вярвам в никой, но си казвам, че мога да повярвам в теб.
Не знам защо е правилно, не знам дали може да е грешно.
Но знам, че когато си влюбен...
в три през нощта не е прекалено късно или прекалено рано...
да чуеш един глас.
Любовта не е момент, в който си бил наранен и срещаш близост.
Не е страдание, което някой лекува.
Любовта е момент, в който си бил напълно цял
и някой се е влюбил в твоята цялост.
Не е невъзможността да дишаш без него, без нея...
А усещането, че дишаш с безкрая на възможностите си.
Не е преситеност от забавления, на които си намерил утеха
Не е удобството на стара износена дреха...
Не е почивката след дългия ден...
Онова, което не би те оставило да го опишеш с 2..3....5 думи.
Онова, което нямаш нуждата да опишеш, но
душата ти описва около самия теб.
Не е безнадежността, която изпитваш, когато усещаш липса.
Радостта е, че ти липсва чувството... в 3 през нощта да се събудиш
и да си почти наранен, че тя, той..не е до теб.
Да се обърнеш, да видиш възглавницата и почти да усетиш,
почти отворените очи...сънуващи те.
Любовта те пуска,
любовта ти прощава,
но не прощава притежанието ти,
не прощава егото ти...
Любовта е рискът да звучиш прекалено изтъркано, да се клишираш
да вярваш, че изпитваш, това, което много други преди теб са изпитали.
Не не...
Всяка любов е различна.
Една те оставя да чувстваш сякаш си сам,
сякаш всичко е единствено в теб
и просто си имал нужда от обект...
Друга ти е дала безкрайната свобода да се влюбиш в онова извън теб...
което е непонятно за теб
безкрайно наивно за теб
дори глупаво.
Любовта е любов и безкрайно клише
сама по себе си
кара ни да се Обичаме...
Но да Се обичаме...Себе си...всеки извърнал глава от другия..
обича само себе си,
какъв е с нечия друга любов.
Може би е объркано...
Но исках човек, който да не ме обича заради себе си.
Обич и любов били различни...
Любов винаги имам...
отдавам я на безкрайно малки неща и не я търся в отплата.
Но обич...
е онази глупава взаимност,
която не те кара да се чувстваш притежател или притежаван...
а лек...
лек като перце...
Любов взимам, за да не съм сама
Обич...обич? Не бих.
Не бих ти дала
не бих ти взела
нито грам
повече
или по-малко..
от онова,
което..
нито ти,
нито аз
можем да обясним.
Не бих те залъгвала,
не бих те поканила
не бих ти създала уюта...
който ти да обикнеш,
за да те обичам и аз.
И аз като всички,
ще ти звуча клиширано.
Но ако забравиш всички, може би ще отвориш очи
ще ме видиш далече от тях.
И ако успееш да овладееш...
предишните болки, нерадости, страх...
Може би...
може би..

2009-06-11T14:53:00.003+03:00

It's dirty. Everything I've ever known.
And it's ugly, pretty ugly.
Can I go?
In your empty room,
hanging by the ceiling
I can see my dream.
Night after night, I can see it smothering inside
your empty room,
around your round bed,
drowning in your shower.
And I'm dancing inside your house of glass.
I break your vase and it makes me laugh.
I broke your window
then I broke your phone
I broke your mirror,
it made you look so small.
I ditched your clothes on the kitchen floor
I broke your dishes
I hope you lose control of everything
you've ever owned.

Here with me

2009-05-11T00:25:00.002+03:00

I didn't hear you leave.
I wonder how am I still here.
I don't wanna move a thing
it might change my memory.

Hold your breath...
There are moments foolishly replaceable.
Hold my hand...
Am I challenged, my breath stands still...
My lips...
sealed
My head..
somewhere near me
something trashing, breaking, thrilling...
Listening to Junior Boys - Count Souvenirs..
You lose me now,
the moment's gone. We're here, next to them - the "you"s, the "me"s,
extremely far or somewhere near.
Started counting how many of "us"
slept the same way
danced the same way
rested the same way
touched the same way
talked the same way
h o w m a n y

She - the dresses, the hair, the blushes... the cheaks..
the lashes...the touches.. the chick..
He - tragically earnest, galant, disturbing...

Sleeping next to each other, sharing a dream..
Revealing secrets
and everything in between.

Trash it.
You, me, all.
It's deeply disturbing, how do we swallow a trouble,
a failure - one more?
How could we dance...dancing disturbingly close
if t h o s e two also did?
Don't wanna grow old..
There's no problem,
but if my mind is my problem...
then could we ever resolve?

Слонът от цирка не бяга, защото е бил вързан за такъв кол още много, много малък.

2009-04-11T19:39:00.002+03:00

Давам линк към една публикация, която представлява първата приказка от книгата на Хорхе Букай "Нека ти разкажа..". Ето тук е простичка, синтезирана истина колко стабилно "оковани" можем да бъдем....
Как искам да изтръгна веригите...

Jewel - Foolish Games

2009-03-28T22:29:00.003+02:00

You took your coat off and stood in the rain
You were always crazy like that
I watched from my window
Always felt I was outside looking in on you
You were always the mysterious one with dark eyes and careless hair
You were fashionably sensitive, but too cool to care
Then you stood in my doorway, with nothing to say
Besides some comment on the weather
Well in case you failed to notice, in case you failed to see
This is my heart bleeding before you, this is me down on my knees
These foolish games are tearing me apart
Your thoughtless words are breaking my heart
You're breaking my heart
You were always brilliant in morning
Smoking your cigarettes and talking over coffee
You philosophies on art, Baroque moved you
You loved Mozart and you'd speak of your loved ones
As I clumsily strummed my guitar
You'd teach me of honest things
Things that were daring, things that were clean
Things that knew what an honest dollar did mean
So I hid my soiled hands behind my back
Somewhere along the line I must've gone off track with you
Excuse me, think I've mistaken you for somebody else
Somebody who gave a damn, somebody more like myself
These foolish games are tearing me apart
You're tearing me, tearing me, tearing me apart
Your thoughtless words are breaking my heart
You're breaking my heart
You took off your coat and stood in the rain
You were always crazy like that

Отдавам нежна почит към времето, когато тази песен ме натъжаваше двойно :) ....
Сега я слушам с усмивка..

2009-03-26T02:51:00.002+02:00

Понякога просто стоя... и си мисля..."Господи, колко е хубаво..".
Гледам...
очите ми
не стигат... ръцете ми.. не стигат..
Сетивата ми отказват...
и отказвам да повярвам, че е истина.

Celebrate

2009-03-04T14:10:00.003+02:00

Искаш ли да видиш красота.
Просто виж пред моите очи, настани се там удобно..
Имам много да покажа.
Да видиш как виждам изкривено, грозно, пошло... И след малко всичко пак е светло.
Ясно, кристално, без излишен блясък, без конфети.

Мартеничкосеч, валентиносеч..
Извърнах се, за да не гледам еуфорията.
Беше ми достатъчно цинично. Предпочетох веднъж да помълча.
Не изроптах.

Без грим.
Без празнични конфети.
Празнувам мои празници сега.
Фалшът, сивотата, модата...и тези безсмислени забави всяка нощ
И всичко това ме кара да забравям...коя съм аз
във всичкия разкош.

Не марширувах под звука на барабани.
В мен звучеше друга песен.
И под текста й можех лесничко да се подпиша,
да й позволя да стане моя.
Но не исках.

И виждах бясните тълпи.
Тълпи от хора,
тъпчещи се с празници.
А беше празник вътре в мен.
Различен, ясен, чист... на друго петолиние.
Някак настрани от целия празникообмен...

В мен диша светлина...
"И всичко, което мога да направя, е да се предам"

Behind Closed Doors

2009-03-03T13:19:00.004+02:00

2009-03-03T13:06:00.000+02:00

What I am
What I'm not..
What I have
What I don't..
Would it be worth it..
Could I believe..
You offer me the world.. and everything's changing

The Pierces - Three Wishes

2009-02-07T19:12:00.000+02:00

We'd be so less fragile
If we're made from metal
And our hearts from iron
And our minds from steel
And if we built an army
Full of tender bodies
Could we love each other
Would we stop to feel

And you want three wishes:
One to fly the heavens
One to swim like fishes
And then one you're saving for a rainy day
If your lover ever takes her love away

You say you want to know her like a lover
And undo her damage, she'll be new again
Soon you'll find that if you try to save her
It will lose her anger
You will never win

And you want three wishes:
You want never bitter
And all delicious
And then one you're saving for a rainy day
If your lover ever takes her love away

You want three wishes:
One to fly the heavens
One to swim like fishes
You want never bitter
And all delicious
And a clean conscience
And all it's blisses
You want one true lover with a thousand kisses
You want soft and gentle and never vicious
And then one you're saving for a rainy day
If your lover ever takes her love away

2009-02-04T16:34:00.004+02:00

Не обмисляй.
Не те създадох да мислиш, да търсиш, да искаш.
Не предчувствай. Не те отпратих от тук, за да виждаш.
Забрави силуета,
забрави тихите очертания.
Нарисувах ти устни от лед.
Не бъди. Аз не те сътворих, за да радваш.
Назаем си, заменима си и бездушна си, и безплътна си.
Тишина...
сега ще те убедя, ти си несъществуваща.
Без смисъл, без капка позор. Не би дала нищо -
не искай от мен.
На теб песен не биха подарили.
Замълчи ммило мое творение.
Ти си вечно. Създадено бледно, безплътно, безстрастно...
Кой би протегнал ръка към безбрежна, неочертана душа.
Аз ще те пазя. Ти там бъди...Но не очаквай
усмивка,
срещай единствено жажда.
Сещай глад за жалка мила дума.
Короната, която ти давам е чужда.

2009-02-03T01:23:00.001+02:00

ФИНДЛИ

Кой хлопа в този късен час?
- Аз хлопам, каза Финдли.
Върви си, всички спят у нас.
- Не всички, каза Финдли.
Не зная как си се решил…
- Реших се, каза Финдли.
Ти май си нешо наумил.
- Май нещо, каза Финдли.
При тебе тебе ако дойда вън…
- Ела де, каза Финдли.
Нощта ще минеме без сън.
- Ще минем, каза Финдли.
При мен да дойдеш, току виж…
- Да дойда, каза Финдли.
До утре ти ще престоиш.
- До утре, каза Финдли.
Ще ти отворя, ала чуй…
- Отваряй, каза Финдли.
Ни дума никому за туй…
- Ни дума, каза Финдли.

"Разбивам сърца всякакви"

2009-01-28T16:56:00.003+02:00

[16:52:44] Svetlina says: dead and goneeeeeeeeeee
[16:52:55] Svetlina says: I turn my head to the eastt
[16:53:00] Svetlina says: I turn my head to the westtt
[16:53:09] Svetlina says: Az si zavurtam glavataaa i mi ostava na gurba
[16:53:10] Svetlina says: :D
[16:53:41] Svetlina se skuskva ot smqh na svoite si prostotii i pri tva se opari na lampi4kata na laptopa zashtoto beshe mn pregrqla
[16:54:14] * SyRiAnA * ™ se smee 4e SVETLINA se e oparila na LAMPI4KA

[16:50:23] Svetlina says: shte se iztrelqm v kosmosa pri zvezdite
[16:50:27] Svetlina says: i shte zapo4na da svetq
[16:50:28] Svetlina says: kato tqh
[16:50:29] Svetlina says: (*)

[16:55:24] * SyRiAnA * ™ says: ne ne si otivaaai
[16:55:29] * SyRiAnA * ™ says: 6te mu byyyde tyjnooo
[16:55:41] Svetlina says: shte go preodoleesh ;) mnogo kato tebe ve4e plakaha
[16:55:58] * SyRiAnA * ™ is crying

[16:55:59] Svetlina says: nqkoi jeni razbivat mujki surca
[16:56:03] Svetlina says: az razbivam VSQKAKVI surca
[16:56:09] Svetlina says: mujкi jenski hibridni
[16:56:16] * SyRiAnA * ™ says: razbivam syrca vsqkakvi
[16:56:18] * SyRiAnA * ™ says: kato obqva e
[16:56:19] * SyRiAnA * ™ says: :D

*Това правя вместо да уча.

6 things that make me .....

2009-01-28T15:56:00.003+02:00

Intro:
Напоследък си говорихме с един човек, който следи блога ми за щастието.
Много ми се иска да сложа тук нашия разговор, но предпочитам да запазя толкова приятни неща анонимни ;)
Бях предизвикана от "танцуващата цяла нощ" да напища 6 неща, които ме правят щастлива.

1. Вдъхновението. За живот, да се разпееш, да се разтанцуваш, да направиш нещо необикновено.

2. Музиката, soundtracka към всеки мой ден.

3. Мълчаливото щастие ме прави най-щастлива, онова което няма нужда да споделяш. То се вижда от един прост жест, поглед.

4. Прави ме щастлива 5 часов разговор с човек, избягал от клишетата, от моята кръвна група, когато виждаш, че "this might really be something". Когато някой не го мързи да ме разбира.

5. Опиянението. Във всяка форма и вид. С риск да бъда осъдена за това. И не нямам предвид алкохол ( макар и той да върши работа технически ). Моментът, в който си изключен от работен режим и настъпва сладка инерция, заради която после ще си разбиеш нервната система ( най-вероятно) , но в момента нямаш ама ни най-малка нищожна идея, че това ще се случи (хах)

6. И на последно място слагам нещо много специално и неосъзнато понякога. Да научиш да правиш нещо ново - винаги действа лекуващо, освежаващо. Като миналата зима, когато се научих да карам. Таа щастието не беше като си взех изпита или като взех книжката от КАТ, щастието беше в 26 часа кормуване. Беше мн мн мн мн брутално готино :) ( и да си преодолея страха )

Сега туккк извън тия 6 е нормално да има адски много неща, които не заслужават дори споменаване, защото да.... обожавам да пия мохито на плажа, да гледам уникално втрещяващи филми и да се скъсвам от смях от личното си присъствие. И обичам да разсмивам някой, и да му правя шоколадов шейк. И обичам КАФЕ, това сигурно на никой не е ясно, освен на всеки, който ме познава.
Напоследък и Тедито обичам (хаха това го пиша само защото ся ще ти я дам да я прочетеш статията - нямам никакви топли чувства към теб)
И дрън дрън....и ето статия свърши.
Вземи в този хубав ден една ГОЛЯМА целувка от мен!!!!!!!!!!!!!!

А аз никой няма да предизвикам, който желае да сподели неговите 6 :)

Приказката за златните ягоди....

2009-01-20T00:27:00.005+02:00

To be a part of something pretty.
To play with your imagination.
Even the devil wouldn't recognise you now... searching for my golden strawberries....

There's a fairy tale.
Is it fair?

I'm gonna put my red dress on...we're gonna dance and lose control. It's funny since you're not here.

2009-01-06T14:24:00.003+02:00

"To me you are perfect"

2009-01-01T23:28:00.004+02:00

Edinstveniqt nachin da sushtestvyvash e da izpitvash poveche i vse poveche.
A ponqkoga vsichko, ot koeto imame nujda e nepokolibimostta, s koqto da krachim kum sledvashtoto predizvikatelstvoto. Gledam v momenta introto kum koncerta na M. Carey, v koeto se govori, 4e eventualno trqbva da se izpravish sreshtu straha ot spuskaneto po vlak4eto.

Vsu6nost ne e zaduljitelno, vinagi mojesh da ostanesh kudeto si, gledaiki nagore kum neposilnite za uma viso4ini, znaeiki kak surceto ti shte izsko4i i prosto shte eksplodira v moment, v koito naslajdavaiki se na spokoistvieto neshto vutre zapo4va da govori, 4e o4akvanoto idva...sled sekundi...3...2...1.

Eto za tazi tochka e tozi post. Za momentut nesigurnost i strah ot predstoqshtoto.
Dali shte se lishim ot neq i shte imame edin moment po-malko, v koito ne sme jivqli.
Ili shte go napravim i shte imame edin moment poveche, v koito sme Jivqli.

Ponqkoga prosto trqbva da si pozvolish da vlojish vsi4ko. Inache zavinagi ostavash chovekut gledul ot poziciqta na sigurnostta si. Ponqkoga prosto trqbva da zalojish vsi4ko bez strah.

I nasladata e neopisuema, dori da zagubish.
Kato malka bqh ujasno predpazliva, bqh uchena da se strahuvam. Tova e bil polezen metod vuv vremeto, kogato ako ne si tursish belqta, 99% tq nqma da te nameri sama.
No napulno nepodhdoqsht vuv vreme, v koeto "belite" ne samo sa uvelichili spektura si, no sa stanali mnogo po-prodajni i pechelivshi, luskavi i prelustitelno opakovani.
Neka ne buda razbirana pogreshno, vechniqt spor mladi-stari e po-vuzrasten ot 2-3 pokoleniq. Misulta mi e, 4e strahovete sa neproduktivni.

Dali poemam dostatuchno riskove?
Shte si kajem kakvi ti riskove v porochniq krug na ejadnevieto?!
E... sega se smeq, suvsem prqmo o4arovana ot licemerieto na tozi vapros, koito, ako za vas ima o4eviden otgovor..to za men e po-ocheviden. Navsqkude.

Ne absolutno vinagi riskut se harakterizira s ekstremnost, ska4ane ot skali v propasti i spuskane po zimni pisti s bezkraen naklon.

Riskut za men e da obichash, kogato investiciqta izglejda prekaleno golqma i vuzvrashtaemostta e neqsna.
Da tancuvash, dokato pokrai teb chuvash marshovi stupki.
Da se kachish na proslovutoto vlakche za purvi put, izklu4vaiki vsi4ki glupavi glasove v glavata ti, koito ti kazvat, 4e nqma da prejiveesh vulnenieto.
Da si tolkova shtastliv, che da znaesh, 4e ako gradaciqta produlji edno stupalo nagore shte se srinesh i shte eksplodirash, zashtoto prosto nqma da imash kak da go ponesesh.

Zaglushete tiq tupi glasove na poricanie, kritika, strahove i vsi4ki gluposti, s koito svetut vi e napulnil glavata.
Edin moment po-malko vuv koito vie ne ste jivqli.

Znam, che v poslednite tri dni plakah i se smqh ednovremenno, shtqh da sum chast ot PTP dva puti, padnah i si udarih grubnaka, no za nqkolko santimetra shteshe da e fatalno. Da i skoro ne sum se chuvstvala tolkova pulnocenna.

Ne znam mnogo...no znam tova..
Ne me interesuva dali shte buda zapomnena,dali shte vidq imeto si na svetlinna reklama ili nedai si boje edin den decata mi grabnat po 2 nobelovi nagradi.
Iskam momentite tochno, kogato chuvash: "Edno!" i vsi4ko ugasva za mig. Jivotut zapochva nanovo.

Moment, v koito si "beladjiika". I nqmash vreme da si vodish zapiski.. kato postove v blogspot.
Ta...mnogo se otplesnah. Ideqta na posta beshe prosto edno vduhnovenie da skochish, metafora za svobodata i silata da deistvash.
A v kraina smetka... dali shte padnesh ili politnesh:
pone si opital.
(Bez da te e grija za ravnosmetkata)

Posveteno na predpazliviqt/predpazlivata.
P.S:Dano vzemat se namerqt tiq dvamata, che mn sa se izturkali s tiq tehnite stranni predpazlivi razbiraniq.

Do not sugarcoat my thoughts

2008-11-26T16:45:00.007+02:00

We are fine all alone.

We are here and that's all.

I know the things I wanna know,
I said the things I wanted said.

Everything - beyond words
p e r f e c t

Still, I don't believe in
"the o n e".

No romantic nausea.

If you look aside...
you might realize...
I don't have time... I don't have time...

It doesn't hurt me.
You wanna feel how it feels?
You wanna know, know that it doesn't hurt me?
You wanna hear about the deal I'm making?
You *be running up that hill*
You and me *be running up that hill*

And if I only could,
Make a deal with God,
And get him to swap our places,
Be running up that road,
Be running up that hill,
Be running up that building.
If I only could, oh...

You don't want to hurt me,
But see how deep the bullet lies.
Unaware that I'm tearing you asunder.
There is thunder in our hearts, baby.
So much hate for the ones we love?
Tell me, we both matter, don't we?

You, *be running up that hill*
You and me, *be running up that hill*
You and me won't be unhappy.

And if I only could,
Make a deal with God,
And get him to swap our places,
Be running up that road,
Be running up that hill,
Be running up that building,
If I only could, oh...

'C'mon, baby, c'mon, c'mon, darling,
Let me steal this moment from you now.
C'mon, angel, c'mon, c'mon, darling,
Let's exchange the experience, oh...'

Placebo - Running Up That Hill ( feat Kate Bush )

Life is random

2008-10-12T22:47:00.004+03:00

Don't take anything personally.
Don't take me personally.
Freedom starts when we both equal zero.

"Целият свят е една божествена илюзия" - Шанкара

"Повечето хора приемат добротата ти като слабост" - приятел

"The things you own end up owning you" - "Fight Club"

"Подходящите ти остават приятели. Затова ще се оженя за най-добрата си приятелка" - приятел

"Понякога хората имат избора да играят в настоящето или да останат светъл спомен. Винаги ще имаш дом при мен" - смс

"Не ми съвпадат позитивните мисли с външния изблик на тях. Колко е тъпо, че ми е тъпо.."

"Важното е, че ме чуваш като ти пиша"

"Roses really smell like poo poo poo" - Outcast

Sh-sh-sh-sh....

2008-10-06T23:37:00.004+03:00

Толкова много хора си отидоха. Като снимки, като 24 кадъра..като лентички разпръснати.
И само куп снимки напомнят всяко чувство, точно каквото бе, точно каквото го помня.
През едно топло лято си спомних, че ще дойде есен.
С есента, дойде една Коледа и някой си замина.
След Коледата дойде февруарското слънце и някой си замина. И като стара коледна картичка са останали само "картичките", наредени с смс-и, с лета заедно, със зими неразделно заедно...
Отиде си една есен и пак някой си замина.
Толкова много хора си заминаха и не питам защо.
Не са загубени, но са в съвсем друго кътче от мен, онова съкровенното... което днес вече не може да бъде достигнато. От никой, дори и от мен.
Предполагам някои кътчета от нас са запазени за определени силуети и усмивки, и никой друг няма право да ги притежава.
Като разпръснати есенни листа много от мен си тръгна с тези хора.
И сега.. по света има няколко есенни листа от моето сърце. Като остарели пощенски картички, а по-истински от днешните 24 кадъра в секунда.
В един филм се казваше, че ако някой истински се е докоснал до сърцето ти, то никога не можеш да бъдеш същия. Приятел, човек, странник, заминаващ..
Тези хора бяха единствените, които ме караха да говоря като себе си, да пиша като себе си, прямо както сега.
И може би..малко страшно..но..
сякаш никой не може да заеме местата им, да се отнеса с прямотата, която бях дала...
Да видиш как се усмихваш от някоя снимка, да гушнеш сладкия спомен.. Къде съм аз, такава, като на тези снимки. Защо са там да ми напомнят.
Цяла вечер гледам снимки. На хора, които си отидоха, хора, които не моля да се върнат, защото намериха нещо свое.
Изпратих ги, някои съзнателно, други просто не разбрах кога спрях да виждам... И през повечето време не мисля. Но не и сега.. сега е друго. Сега съм пряма.

Остава - Експеримент

Здравей
Опитвам се да бъда като теб
Преструвам се
Не е голям експеримент за мен
Говориш с мен
Опитвам мъничко да разбера
Преструвам се
Не е голям експеримент за мен

Защо не се превърнеш в мен
Защо не поговориш с луди хора вместо мен
Защо не помълчиш
Защо не съм велик експеримент

Дълъг ден
С мен искаш да си
С мен (Мен)
Говориш бързо
Говориш вместо мен
Опитвам се да бъда като теб
Опитвам се да бъда смел със теб

Защо не се превърнеш в мен
Защо не поговориш с луди хора вместо мен
Защо не помълчиш с мен
Защо не съм велик експеримент

Защо не се превърнеш в мен

Мълчиш
Опитваш се да бъдеш като мен
Преструваш се
Не е голям експеримент за теб

Boomp3.com

Retro

2008-09-16T22:42:00.005+03:00

I miss the night I was sitting home alone and you took me dancing...in the rain.
I miss driving down the street..too fast.
...running in the dark, when it was snowing.
Miss being foolish.
Going out...no cafe and no club.
Miss sitting in the car just listening to the music.
Miss staying up too late.. just walking me home at 2 a.m...in the winter.
Miss the flowers and the cliched stuff.
Miss going out of town for no reason.
And sitting on the bench watching the UFOs passing us by.
But after all..
I don't miss you
I miss the person that I used to be, when I was with you.
And I'm tired of people good in acting, cause I was never an actress with you.
Robbie Williams-Sexed up.

I need u right now~

2008-09-02T00:59:00.003+03:00

Listen to the song, from Daft Punk, to Kanye West and finally 30 Seconds to Mars, still sounds like "music to my ears".

Пилешки му работи...

2008-09-02T00:30:00.001+03:00

Основен въпрос:
Защо пилето пресича пътя?

Отговори:

Учителката от детската градина:
- За да отиде от другата страна на пътя.

Платон:
- За свое добро.

Аристотел:
- Това е в природата на пилетата - да пресичат пътища.

Карл Маркс:
- Исторически неизбежно е.

Садам Хюсеин:
- Посоченото действие е непровокиран акт на бунт и ние съвсем справедливо ще изсипем пет тона нервно-паралитичен газ върху него.

Роналд Рейгън:
- Забравих.

Хипократ:
- Заради излишък на флегма в неговия панкреас.

Мойсей:
- И дойде господ от небето и каза на пилетата - "Пътят ще требва да се прекоси". И пилетата започнаха да прекосяват пътя и настъпи радост.

Ричард Никсън:
- Пилетата не са прекосявали пътя. Повтарям! Пилетата НЕ СА прекосявали пътя.

Симеон II
Пилето ще пресече пътя! Вервайте ми!

Фройд:
- Фактът, че вие изобщо сте загрижени за това, че пилетата прекосяват пътя, разкрива вашата сексуална несигурност.

Дарвин:
Още от векове пилетата съвсем естествено са се селектирани по такъв начин, че те в момента генетично са предразположени да пресичат пътя.

Исак Нютон:
- Всяко пиле във вселената винаги ще може да пресича пътя перпендикулярно на дължината на пътя в една безкрайно дълга права линия с постоянна скорост, освен ако пилето не спре в резултат на небалансирани противодействащи сили от противоположната на пилешкото движение посока.

Айнщайн:
Дали пилето пресича пътя или пътя се движи под краката на пилето зависи от гледната точка.

Хайзенберг:
- Никой никога не знае със сигурност дали в действителност то ще стигне до другата страна на пътя.

Буда:
- Задаването на този въпрос отрича природата на пилето.

Ърнест Хемингуей:
- За да умре в дъжда.

Снупи:
- Беше тъмна, бурна нощ. Някъде в дъжда едно пиле пресичаше пътя.

Вуте:
- Май пропуснах нещо.

2008-08-29T22:58:00.002+03:00

Пиша, че отказвам да пиша.
Имам прекалено много да кажа.
И прекалено малко време.
Не е ли малко тъжно?
Затова се губя.. между книгите, филмите, музиката, многото "весели" """забавления""" близките и далечни приятелства...
а като се изгубя съвсем..
Ще имам силата да разкажа.
На някого, ако иска да чуе.
Или на никого, ако още се въртя около оста си с усмивка.
И се губя с усмивка
(усмивка)

Devil wouldn't recognize you, I do, I do

2008-08-23T14:23:00.002+03:00

It's quiet as it is tonight
You almost think you were safe
Your eyes are full of surprises
As they cannot predict my fate

Waiting underneath the stars
There's something you should know
The angels they surround my heart
Telling me to let you go

I barely couldn't, I barely couldn't recognize
but I've forgotten with who am I to criticize
Somehow I picked the way that you won't even realize
Going through your own disguise

(1) It's like over and over
You pushing me right down to the floor
I should just walk away
Over and over
I keep on coming backfor more
I play into your fantasy
Now that's it over you can lie to me
Right through your smile
I see behind your eyes
Now it's over
No more intoxicating my mind

(2) Even the devil wouldn't recognize you
I do
Even the devil wouldn't recognize you
I do
Even the devil wouldn't recognize you
I do
Even the devil wouldn't recognize you
I do, I do, I do

You almost fooled yourself this time
That all the saints be graced
You hide your sadness behind your smile and
You keep your lost heart graced
The steps that edge on the ledge
It's much higher than it seems
I've been on that ledge before
You can't hide yourself from me

I barely couldn't, I barely couldn't recognize
I still play right into who am I to criticize
Somehow I picked the way that you won't even realize
Going through your own disguise

(1) Repeat
(2) Repeat
Oh! Oh! Oh! Oh! Oh! Oh! Oh !Oh! Oh! Oh! Oh!

(1) Repeat

Even the devil wouldn't recognize you
I do
Devil wouldn't recognize you
I do
Devil wouldn't recognize you
I do
And devil wouldn't recognize you
I do, I do, I do

Devil recognize you...
I do
Even the devil wouldn't recognize you
I-I-I do

Поздрав за Dance All Night

2008-08-19T17:30:00.002+03:00

I guess your state of mind
Is not yours to design
And all you need is time
to find your space in false light

Отричане

2008-08-06T01:04:00.003+03:00

Бях там от първия миг,

в адреналина,

който кръжеше във вените на родителите ти,

когато се любеха и те зачеваха,а

после във флуида,

с който майка ти момбардираше малкото

ти сърчице,

когато беше едно пазаритче.

Стигнах до теб още преди да проговориш,

преди дори да започнеш да разбираш

какво ти казват другите.

Бях вече с теб, когато се мъчеше като пате

да правиш първите крачки

пред веселите, насмешливите погледи на всички.

Когато беше беззащитен, в опасност,

когато беше уязвим и имаше нужда.

Появих се в живота ти,

ръка за ръка с вълшебната мисъл;

редом...

със суеверията и клетвите,

с фетишите и амулетите...

с добрите обноски, навиците, традициите...

с твоите учители, братя и приятели...

Преди още да знаеш, че ме има,

разделих душата ти за вета на светлината

и този на мрака.

Единият - на доброто, а другият - на това,

което не е добро.

Донесох ти чувството за срам,

посочих ти всички твои недъзи,

грозното,

глупавото,

неприятното.

И когато ти прошепнах за пръв път,

че нещо в теб не е наред,

ти закачих етикета на "различен".

Има ме още преди съвестта,

преди вината

и морала,

от дълбините на времето,

откак Адам се засрами от тялото си,

като видя, че е голо...

и се покри!

Аз съм нечаканият,

нежеланият гост,

но съм и този,

който идва пръв и си тръгва последен.

С времето набрах сили,

слушайки съветите на близките ти

как се успява в живота.

Следвах догмите на твоята вяра,

които ти казват какво трябва и

не трябва да правиш,

за да те приемат в лоното Божие.

Изстрадах жестокия присмех

на другарите ти в училище,

които се подиграваха с теб в трудни моменти.

Понасях униженията от шефовете ти.

Гледах грозния ти образ в огледалото

и после го сравнявах с лицата на "известните",

онези по телевизията.

И сега, най-сетне,

от позицията на силата

и просто защото

си жена,

негър,

евреин,

хомосексуалист,

ориенталец,

защото си кадърен,

висок, нисичък или дебел...

мога да те превърна

в купчина смет,

в шлака,

в жертвен козел,

във виновник за всички беди,

в проклето,

мръсно

копеле.

Цели поколения мъже и жени

ме подкрепят.

Не можеш да избягаш от мен.

Болката, която ти причинявам, е нетърпима

и за да я понесеш.

трябва да ме предадеш на децата си,

а те - на своите,

во веки веков.

За да помогна на теб и на потомството ти,

ще сложа маската на перфекционизма,

на високите идеали,

на самокритиката,

на патриотизма,

на морала,

на добрите обноски

и самоконтрола.

Болката, която ти причинявам,

е толкова силна,

че ще искаш да се отречеш от мен

и затова

ще се мъчиш да ме скриеш

зад измислени образи,

зад дрогата,

зад борбата за пари,

зад неврозите ти,

зад обърканата ти сексуалност.

Но каквото и да правиш,

където и да идеш,

аз ще съм с теб,

винаги с теб.

Защото пътувам с теб

и денем, и нощем,

без отдих,

без граници.

Аз съм причина за всяка зависимост

и за чувство за собственост,

за усилията

и за липсата на морал,

за страха,

за насилието,

за престъпленията

и за лудостта.

Научих те да се страхуваш да не бъдеш

отхвърлен

и обрекох живота ти на този страх.

От мен зависи да продължиш да бъдеш

този търсен, желан,

харесван, учтив и приятен човек,

който си днес за другите.

От мен зависи,

защото аз съм сандъкът, в който скри

най-отвратителните,

смехотворни и

нежелани за теб неща.

Благодарение на мен

свикна да се примиряваш

с всичко, което животът ти поднася,

защото в крайна сметка

всичко, което преживяваш, е повече

от онова, което смяташ, че заслужаваш.

Досети се, нали?

Аз съм чувството, което те кара да се

отричаш от себе си.

АЗ СЪМ...ЧУВСТВОТО,КОЕТО ТЕ КАРА

ДА СЕ ОТРИЧАШ ОТ СЕБЕ СИ.

Спомни си нашата история...

Всичко започна в онзи сив ден,

когато ти престана да казваш гордо:

АЗ СЪМ!

Когато, засрамен и уплашен,

сведе глава

и замени думите и делата си

с една мисъл:

ЩЕ ТРЯБВА ДА БЪДА...

.............

-Гониш ли ме? - запитах, както обикновено.

За пръв пър, откакто познавах Хорхе, го видях да се колебае.

-Мисля, че да... - прошепна той.

"Нека ти разкажа..", Хорхе Букай

2008-07-17T01:34:00.002+03:00

It's the right time of night.There's no togetherness.
"В период на изчакване" е сегашната диагноза, комбинирана с "всеотдайна до безрасъдство".
Не към хората. Боже, не. На последно място към тях.
Колкото и да ги обичам понякога, през повечето време както споменавам...живея на своята алтернативна вселена.
Учудващо днес някои призраци от миналото се обадиха. (Не буквално, разбира се. Това, че казах, че живея в алтернативна вселена, не означава, че ударът с тежък метален предмет и опитите за летене са довели до пълен ментален дисбаланс.)
Та. Не мога да не се запитам.
Хм, какво правиш при мен? Този въпрос е нещо като обща покана за доизчистване на излишните контакти трупани през годините, отишли си по един и същи безплътен начин.
Дрън, дрън преходнст на взаимоотношенията и темподобни. На тази лекция съм била и преди.
Но на въпроса "Защо от година и половина не се интересуваш какво става с мен?" беше някак нелепо да кажа "Ооо...бях много заета". Всички извинения бързо пожълтяха пред мен, както скоро ще пожълтеят есенните листа..
Но те пак имат някакъв чар. Моите извинения - чар? Никога.
Та нямаше извинения.
Извинете, пътищата ни се разделиха. И всъщност, вината е ничия. We just couldnt make it babe.
Та какво правиш при мен?
Важно ми е.
Какво ?
Каквото и да си, приятел, познат, заминаващ, пристигащ и ако си най-вече оставащ отговори ми.
Приятелите останаха. Познатите се трупат, минават през цедката; заминаващите очевидно заминаха, а пристигащите все ще ги настигне попътен вятър.
Но ти - оставащият?
Какво правиш при мен?

Make me beautiful

2008-07-08T16:25:00.001+03:00

And the pain is of no consequence...

2008-06-17T00:26:00.001+03:00

Am I the key
of fiction and heartache
and the pain
is of no consequence
when I am hell bent
my walls are
closing in

Controlling me, controlling me,
is losing me, you're losing,
control of me, control of me,
you're losing

Am I awake
the morning star
that brings me here
since everything in me
between pluto and god
all is hell bent
my walls are closing in
I feel the claim

It's my life

2008-06-08T23:12:00.003+03:00

Вярваш ли в призраци или не? В извънземни? В извънреални теории за високи идеали, просперитети и чужди духовности?
Изглежда имаме повече респект към другите, отколкото към себе си.
Винаги ми е било интересно колко бързо се примирява един човек, знаейки, че нечие мнение за неговата същност е доста лошо.
Винаги ми е било интересно колко бързо един/а мъж/жена отдава територията си ( в която най-вероятно се е чувствал/а достатъчно добре) само за да угоди на прищявката да получи един одобрителен поглед.
Както каза Джейсън Доринг във "Вероника Марс":"Добре, летвата е толкова ниско, че можем да я прескочим.".
Напоследък се чувствам необичайно изнервена, едно почти непрестанно безпокойство ме е налегнало. Не буквалното притеснение, просто една постоянна алармираща система в съзнанието ми, която се задейства при всяко чуждо вмешателство в личната ми територия.
Факт е, че през по-голямата част от времето ми, предпочитам да избягвам споровете. Според някои научни изследвания негативният поток, който се създава в нас, благодарение на "премълчаването" вреди на милярд неща в нас. От отделителната ни система, до мозъчната ни дейност. Дишай дълбоко, брой до 10, а като стигнеш до 9 може да запецнеш на десятката.
Имам една вина и тя е следната. Постъпила съм много нечестно към себе си развявайки без бой бялото знаме. И толкова ми е натежало с времето лекомисленото решение на определен индивид, че то ще е вечно там за него. От червено директно на черно и ето внезапно.. индивидът има право да си мисли, че одобрението му за Моите действия е необходимо; че винаги ще изслушвам страданията му; че одобрителен поглед някога ще ми е достатъчен за да продължа разточителното раздаване на себе си.
Преувеличено?
Може би. Но хората използват всяка ниша, която не е добре отбранявана и пазена.
И ако искаме да имам индивидуалност и собствена територия в тоя живот, със зъби и нокти ще трябва да браним себе си!
Затова: back off!

2008-06-08T22:43:00.001+03:00

"Най-безнадежното на тоя свят е да убедиш хората в нещо.Много по-лесно е да ги излъжеш.Всеки трябва сам да стигне да своята истина,за да повярва в нея."

I try

2008-05-29T01:16:00.001+03:00

Let's do it with love

2008-04-29T00:58:00.004+03:00

Nobody can tell you how to live your life
as we wander all around struggle and strive
And I guess it's a long long way
....and there are lessons to learn
Well everybody knows the pain
Everybody hurts
Do you think your time on Earth`s
worth something good at all?
I guess we all regret and fail, we stumble and we fall
Because Living is a complicated art
but now that we're here
Let's Do It With Love.

Slow Pulse-Complicated Art.mp3

P.S. It was impossible to find lyrics online, it's almost impossible to find a torrent. If you wanna listen to the song visit my profile.

Cocktail DD ala Esenti

2008-04-28T15:28:00.004+03:00

Ladies and gentlemen,
the best morning miracle to go with the coffee.
The best wake up for your senses.
One of my specialties..
Just for special occasions and special people.
So.. cocktail ala Esenti coming back soon...
DD=Deadly Delicious

2008-04-26T02:15:00.002+03:00

Много интересно видео на Regina Spektor, текстът ми е заинтригуващ също. Музикални поздрави надлъж и нашир....
Regina Spektor - Fidelity

Shots

2008-04-26T01:06:00.010+03:00

Random Thoughts

2008-04-25T23:46:00.007+03:00

Дали изглежда, че имаме всичко? Дали, когато някой без да иска каже... "хубаво ще бъде да съм ти"... прозвучава убедително.
Имам си една мечта...
Да пресека линията на реалното.
Асоциация с Павел Вежинов.. един от най-прекрасните автори за мен...
Никога не съм почувствала такава пълноценност както от неговите разкази. Вместо погребение между редовете...едно раждане. Защото всеки път, когато зачета разбирам какво е търсил този човек и знам, че полетът, който описва предстои на мен..
И адското изтощение след него.
Вероятно пълноценно живелият има много спомени. Не вярвам.. Вярвам, че имаме нужда да забравяме. Имаме нужда да пускаме по-лесно хората да си отидат, да не обсебваме, да не се престараваме да се харесаме...
Имаме нужда си починем... И нали във всеки качествен разговор трябвало да има достойна доза мълчание? Днес какво изприказвахме... И мъките, и радостите си? И защо на мъките не ни стана мъничко тежко, а на радостите не се усмихнахме?
Един човек ще те попита: "Какво ти е? Защо така?"
Не няма истинска причина за това, което наричам "не-тъга, не-радост".
Не е и апатия. Защо да се връщаме към корените си? Защо всеки път ще трябва те да ни забиват още по-дълбоко към земята, когато вече сме разперили ръце за полет?
Свобода....
Дивият аромат на свободата, да се събуждаш жив, без мисли, да дишаш по-леко от вчера.
Какво и кой може да ме спре.. когато знам целта си и знам цената, която искам да платя за свободата си?
Ето това е .. не-тъга, не-радост, не-апатия. Защото не искам любов, кола, съпруг, не искам подреден дом и добрата кариера. Не искам скъпоструващи заместители на вътрешния мир и радост.
Намерила съм част от себе си и смятам да дооткривам останалата.. и всичко, което е искам е свободата, да го направя.
А ако след това.. пристигне комерсиалната приказна формула за щастие на 21 век и всеки разумен човек, ще се зарадвам истински.
Защото не отричам любовта, но не е всичко... Не отричам съпруга и дома.. но не са всичко.
Не всички са тук способни да създават деца. И не би ли било прекрасно да гледаме на тези неща просто като допълнения към картинката.. вместо да влагаме всичките си усилия в това да намерим любов, например? Не би ли било прекрасно да сме толкова цялостни и без нея, вместо един ден да си кажем, че прекрахме живота си в търсене, в правене на планове, само за да я усетим за минутка и да разберем, че скоро няма да я наричаме "любов".
Но аз не мисля, че разбирам... защото винаги единият крак е бил здраво стъпил на земята.
И когато "the sweet intoxication" пристигне съм безкрайно доволна... Едновременно с това предначертавам тежък, но задължително лечим край. И винаги съм излекувана.
Заради прекрасния инат, който имам. Не обичам златният поднос да лети към мен, не обичам да ми се предлага да имам това и това и това и това и това...
Защото Не го искам. И ничия златна мрежа не е достатъчно примамлива, за да заслепи човека, който се стреми първо към себе си.
Искам си моето търсене...моя полет..

Massive Attack - Safe from harm

2008-04-05T01:03:00.003+03:00

How wrong can it be to risk everything?

2008-03-25T00:11:00.004+02:00

Когато добрите намерения бяха ценни, когато думите бяха евтини, но с голямо значение.
Сега..когато добрите намерения, са просто намерения. Когато думите са скъпи и са останали комплиментите, а и двете са доста кухи и безсъдържателни.
Когато мислихме, че некултивираната красота е също красива...
Сега..когато проявяваме излишна критика.
Не ме питай накъде отива света. Това не е въпрос. На челото ми е една голяма въпросителна.
Но няма да те питам накъде отива, не искам да се смрачаваш в този слънчев ден..
А...то дъждът завалял. Прости ми за израза, денят Беше слънчев.
Кога ни стана комфортно да заспиваме без "лека нощ" и някак спорът не ни тежи чак толкова преди заспиване?
Не ме питай защо пазим много глупости по рафтовете, съзнанието не е чисто, камоли да се отървем от миналите вехтошарии. Нали всяка една ни напомняше за нещо?
Е, вече не.
Няма да утвърждаваме, щом така сме рещили.
На всичко отрицателни, ще пишем минуси до безпаметност, обещавам ти, ще критикуваме, ще се озлобяваме и като остареем, ще знаем защо сме били заедно - събрало ни е общото негудование.
А когато нищо не сътворим през целия си живот, за да не го подложим на критиката на другите, ще се оправдаем, че сме били заети да сме Заедно.
Прости ми пак, ако звуча цинично.
Но някак си с твоя цинизъм показвам, колко обичам.

2008-02-27T20:33:00.003+02:00

Jack's Mannequin - The Mixed Tape
This is morning
That's when I spend the most time
Thinking 'bout what I've given up
This is a warning
When you start the day just to close the curtains
You're thinking 'bout what I've given up

Where are you now?
As I'm swimming through the stereo
I'm writing you a symphony of sound
Where are you now?
As I rearrange the songs again
This mix could burn a hole in anyone
But it was you I was thinking of

I read your letter
The one you left when you broke into my house
Retracing every step you made
And you said you meant it
And there's a piece of me in every single
Second of every single day
But if it's true then tell me how it got this way

Video here

2008-02-22T00:47:00.003+02:00

"Тази зима.. си обещавам един делник да стана, да се тръшна в снега и да направя ангел... Обещавам си да не очаквам чудеса за празниците. Обещавам си да намаля кафетата. Обещавам си да зарадвам някой, който не ми е на сърце и си обещавам да не ходя за подаръци на 25."
Kraqt na fevruari e.Ne napravih angel v snega. Uveli4ih kafetata na 4. Ne zaradvah nqkoi, koito ne mi e na surce. Hodih za podaruci na 24 i 25.
That's why I never make promises.

Life in simple 13

2008-02-20T22:37:00.006+02:00

Тук ще поместя тринайсетте най - клиширани, използвани и по-скоро верни фрази.
За мото, за цитати, за форуми, под който нещо да се напише, etc. Това са тринайсетте фрази за живота на Габриел Гарсия Маркес (авторът на "100 години самота"):

1. Обичам те, не затова какъв си ти, а за това какъв съм аз,когато съм до теб.

2. Никой не заслужава да лееш сълзи за него, а този който заслужава това, никога няма да те разплаче.

3. Само защото някой не те обича, както на теб ти се иска, не значи, че не те обича от все сърце.

4. Истински приятел е този, който ти подава ръка и докосва сърцето ти.

5. Най-много ти липсва този, който е до теб, но ти знаеш, че никога няма да е твой

6. Никога не се разделяй с усмивката си, дори и когато ти е тъжно, ... откъде да знаеш, може някой в тоз момент да се влюби в нея

7. За света ти може да си един човек, но за един човек може да си целия свят.

8. Не си губи времето с човек, на когото му е все едно дали си до него..

9. Може би Бог иска да срещнеш няколко неподходящи личности, преди да срещнеш човека за теб, за да бъдеш на ясно със себе си.

10. Не плачи, когато всичко свърши, усмихни се, че нещо ти се е случило.

11. Винаги ще има хора, които ще те нараняват, но, за всеки случай, трябва да продължиш да вярваш в хората.

12. Стани по-добър човек, и гледай да си наясно със себе си, преди да срещнеш някого с надеждата, че той ще разбере що за човек си ти.

13. Не си давай много-много зор, най-хубавите работи се случват,
когато най-малко ги очакваш.

"И днес пак е понеделник..."

Mr. Williams is the one.

2008-02-19T22:16:00.002+02:00

Puppet on a string..

2008-02-12T23:59:00.001+02:00

Rolling the dices and flipping the coins

2008-02-09T13:29:00.000+02:00

Finley Quaye - Dice

...and Kelly Family - Flip A Coin

"Dice" винаги ме радва... "Flip A Coin" винаги ме натъжава.... Heads I win, Tails you lose.

So blue

2008-02-03T16:49:00.000+02:00

Да..това не е гора, това не е снимка от ДосиетатаХ.. нито филм на ужасите... еми Тракия е да... опасността дебне зад всеки ъгъл... :D

Sometimes....

2008-02-02T22:41:00.000+02:00

Andain and "You Once Told Me"

You once told me I wouldn’t know it enough
Well, let me tell you something
Yeah, I do
You once told me I wouldn't feel it enough
Well, let me tell you that
Baby, I do

Sometimes I find myself in a sea
In a dream that's so far away
Sometimes
Tell me what's happened to me

Sometimes I see myself falling
Although I don't show it much
Sometimes I'm crazy for you
Well, maybe I'm fine
And tell me you're mine

Sometimes I find myself in a sea
In a dream that's so far away
Sometimes
Tell me what's happened to me

Tell me, baby, can you hold me now?
You don't have to say it-I feel it, too
And maybe I'm falling or maybe
But I don’t show it much

Tell me, baby
Can you see me now?
Show me baby that I don’t know how
How can I start to see inside the fog?

But sometimes I find myself in a sea
In a dream that's so far away
Sometimes
Tell me what's happened to me

In a scene, in a dream that's so far away
Sometimes
Tell me what's happened to me…

Isn't it ironic?

2008-02-02T21:15:00.001+02:00

Same old story is back again
She's not a lover, she's just a friend
I'm sick and tired for you to blame on me
Now you think it's funny
Now you wanna spend your money on girls
But you forgot when you were down
That I was around

Call my lover, hang up, call again
What in the world is happening
Listen in, but don't yell at me
Isn't it ironic all you wanna do is smoke chronic
Boy, you forgot when you were down
Who was around

I can't eat, I can't sleep anymore
Waiting for love to walk through the door
I wish I didn't miss you anymore

Memories don't live like people do
I'm sick for ever believing you
Wish you'd bring back the man I knew
Was good to me, oh Lord
Everytime you say you're coming
Boy, you disappoint me, honey
How well you forgot when you were down
And I was around

One of these days, it's gonna happen to you
Missing a love like I'm missing you, babe yeah yeah
One of these days, when your dreams come true
That's the one that's gonna do it to you
Oh oh oh, yeah, yeah, yeah yeah yeah yeah

Angie Stone - Wish I Didn't Miss You Anymore

My 7 "must be" albums

2008-02-01T09:46:00.000+02:00

Мой ред е със седемте албума. Петък сутрин изглежда подходящото време да се разнообразя с домашната си работа зададена ми от Дилайла.
Първият ще да е саундтрака на един от любимите ми филми. Събраната музика е чудесна, изпитана, а филмът ме зарежда всеки път с положителни емоции..
Скъпата Alicia Keys заема второто място. Албумът има сантиментална стойност за мен, доста отдавна предприемахме roadtrips с братовчед ми и този албум е може би най-изтърканото слушано любимо нещо, което Не спряхме да слушаме.
Любимият ми албум на
Anouk. Той е емблематичен за последните 5 години и просто трябваше да е тук.
Дори не желая да се обосновавам! Мн мн харесвам soundtrack-a на "Едно дърво на хълма" :D и не се колебаех много - vol2."Friends with benefit"
Това е едно приятно албумче, което взимам с мен, за да разнообразя колекцията от преизтъркани песни до тук.( А и ми харесва от доста време )
Преминаваме към
Keane, този албум беше любов, после си отиде, после пак си дойде и след като си отиде последния път, отново се върна както често става с онова, което мислим, че е любов....Е..ако то не е, то този албум определено е. Винаги се събираме ;)
Последен оставих най - важния, избрах първия албум на Kenna, защото честно казано вторият още не е бил изпитан от времето, защото е г/д нов. "New Sacred Cow" никога не е изоставял мп3-то, слушала съм го по всякакви поводи...не ми пречи да го чуя, когато съм ужасно щастлива, безгранично тъжна, да го слушам сама, да го слушам на парти, да го слушам слушам слушам. :D

Ами Дилайла това са моите 7. Главно се опитвах да бъдат времево отговарящи на задачата ми. Ако трябва сама да се оценя, на тази домашна си пиша 5, поради това, че извън класацията останаха мн любими неща.. споменавам само някои от тях..Cafe Del Mar, Damien Rice, Delta Goodrem, Enigma, Howie Day, Imogen Heap, Incubus, Infected Mushroom, James Blunt, Sophie Ellis Bextor & Kosheen & Trentemoller & Veronica Mars OST, etc. На тях ми се иска да имам по нещо на острова също... :S
Ами.. аз предизвиквам... Sens-able

2008-01-27T16:16:00.001+02:00

САМОТЕН ЧОВЕК

Ще те разбирам всеки момент.
Ще се усмихвам с теб.
Ще те разбирам всеки момент.
Отлитам бързо към теб.
Земята няма нищо общо с мен.

Самотен човек стои пред мен.
Самотни са лицата ни обречени.
Самотен човек мълчи.
Самотни са телата ни облечени.

Ще те разбирам всеки момент.
Или. Ще се опитвам всеки момент.
Да те разбирам.
Защо не кажеш нещо.

Самотен човек мълчи.
Самотни са лицата ни обречени.
Самотен човек лежи до мен.
Самотни са телата ни прехвалени.
Самотни са лицата ни обречени.
Самотни са телата ни прехвалени.

Ще те разбирам всеки момент.
Ще се усмихвам с теб.
Ще те разбирам всеки момент.
Защо не кажеш нещо.

Самотен човек мълчи.
Самотни са лицата ни обречени.
Самотен човек мълчи.
Самотни са телата ни.

Самотен човек изчезва от мен.
Самотен човек.
Самотна е Земята плаче в место мен.
Самотен човек.
Самотна е Земята плаче в место мен.

Самотен човек съм.

2008-01-24T14:43:00.000+02:00

Won't you kiss me on that midnight street?

2008-01-20T01:52:00.000+02:00

honestly..

2008-01-18T22:26:00.000+02:00

There are very few people in your life who are going to ask you every day how you're feeling and actually keep it that way without getting bored to death of you.
I never known how to show that I care. Words never seem to be the right way. Or at least my words.
I know someone who used to say I'm destined for greatness and I almost believe him now.
He said that I would be the one to change this world and I then I knew how wrong he was about the greatness thing. He knew me for so long and he never actually understood I never wanted to change the world. I want it shaped the way it is. I want pretty simple things, I want to look at life at the most uncomplicated way. I choose to believe some things and the others I choose to ignore, I try to keep myself away from disappointments. I know it's not the right way to expect nothing because even then you still get disappointed. I thought I was jaded.. but I'm still naive. Still trembling, still a little bit a girl. I still dream before I go to sleep sometimes, still wonder with the "what if-s"...still. Still there is a piece of me which is confused and afraid and which always expects something better, expects so much more from the people. Or at least some of the people. And I don't want to sacrifice that piece just to protect. Hell.. I don't want to be protected. Broken hearts and promises, and hurting myself and all of it.. I don't want it dramatized and big, I just want a piece of it. To keep a piece of it.
I want to be able to talk about myself without worrying you're going to grab my words and slap me later. Yes I trusted, not to the full extend, but I trusted a lot. I don't want to lose it, too many people don't know how to live, to believe and to heal by their own.
And I fight because I am gonna be alone. And I don't fight against being alone. I want to keep it that way - my little space with borders that no one ever crosses. Right here in Me..and around me.. I am alone because I have set aside enough pieces of warmth for the others to grab and walk away, or grab and stay. Actually, I have enough personalities in myself to keep me busy all the time..but that one which is alone in its space is my strength.
I will be alone, this is what I've chosen. Alone even with "you", alone even without "you".
Still able to see the greatness, still able to breathe deeply, still not waiting for the Allowance fairy for more than I already have.
I will still be able to be satisfied and wanting more at the same time.
The girl with "what if"s and conflicted views.

Related to this topic : Madonna - Gone.mp3

Turn to stone
Lose my faith
I'll be gone
Before it happens

2008-01-16T16:37:00.000+02:00

I wrote like a whole book about this song. Then using "Backspace" (I was very clever)... And decided that all I should say is : "This song is very Me"

Highly recommended:

2008-01-10T16:58:00.000+02:00

****>>>>Massive Atack-Man next door.mp3,
*****>>>Tracey Thorn-Grand Canyon.mp3 and
*****>>>Jimmy James - Kissing a Fraud[Ortega 4 a.m. remix] !
*****>>>Marcus Layton-So sick of me(original mix)
*****>>>Mark Ronson feat. Amy Winehouse - Valerie.mp3
****>>>>Jiva feat. Hanna-Waking Water(Mannel Remix).....

Beautiful things...

2008-01-04T21:45:00.000+02:00

Got up early, found something's missing
my only name.
No one else sees but I got stuck,
and soon forever came.
Stopped pushing on for just a second,
then nothing's changed.
Who am I this time, where's my name
I guess it crept away.

No one's calling for me at the door.
And unpredictable won't bother anymore.
And silently gets harder to ignore.
Look straight ahead, there's nothing left to see.
What's done is done, this life has got it's hold on me.
Just let it go, what now can never be.

I forgot that I might see,
So many beautful things.
I forgot that I might need,
to find out what life could bring.

Take this happy ending away, it's all the same.
God won't waste this simplicity on possibility.
Get me up, wake me up, dreams are filling
this trace of blame.
Frozen still I thought I could stop,
now who's gonna wait.

No one's calling for me at the door.
and unpredictable won't bother anymore.
and silently gets harder to ignore.
look straight ahead, there's nothing left to see.
what's done is done, this life has got it's hold on me.
just let it go, what now can never be.

so many beautiful things...
so many beautiful things...

Now what do I do
can I change my mind
did I think things through

It was once my life
it was my life at one time

Да, стават чудеса!

2007-12-30T18:57:00.000+02:00

Получих писмото си в бутилка! Получих най-хубавия коледен подарък, почти новогодишен и той се състоеше в 4-5 реда, които нямаше да получа, ако нямаше abv.bg.
Редовете не казваха почти нищо. Но бяха мостчето на 150 000 мили от тук и стана топло, стана хубаво.. Защото едва ли може да ме зарадва нещо повече от вест от толкова добър приятел. Единственото "Знам какво ти е по Коледа.", за което съм сигурна, че знае по-добре от всеки. Получете си писмата в бутилка.. те са под всякаква форма.. Под формата на отдавна изгубен приятел, под формата на усмивка пълна със зна и сми, под формата на картичка, която не очакваш... И всъщност каквото и форма да и придадете, тя е ваша.. И писмото в бутилка стига винаги до правилния адресант, в правилния момент.
Топли прегръдки на всички пожелавам за Новата Година. Пожелавам ви да е милостива към вас, после да бъде щедра, после да ви се доотплати за предишните. Прекарайте я с най-милите си хора, прекарайте я и с тези, които не са при вас поради някаква причина, но знаете, че биха желали вашето присъствие и са си откраднали местенце в сърцата ви. Пожелавам ви простичките стоплящи неща, които ни правят малко по-облагородени, по-възприемчиви, по-прощаващи..
Усмихвайте се цяла нощ и вдигайте чаши за невероятното чудо Живот и през 2008 отпивайте големи глътки от него и берете плодовете на своя труд и уникалност, горди от това колко прекрасни хора сте се получили!
Наздраве!

Относно...

2007-12-29T01:55:00.000+02:00

Относно предишния пост.. Имам да кажа нещо.
Той е отзвук на емоционалната дупка, в която бях изпаднала миналата седмица. Размишлявайки задълбочено върху по-предишните седмици осъзнах как точно в този емоционален конденз трябва да мисля по-повърхностно. Повърхността, сама по себе си, е доста хлъзгава и е ужасно лесно отново да се попадне в конденза само за минутка.

Относно уроците по твърдоглавие - твърдоглавие, в най-простия смисъл на думата, а именно, че когато нещо се услади, загубата на вкуса не е лесна за забравяне/преживяване/загърбване, етс. Но е по-добре да загубваш всеки път вкуса, отколкото вкусовите си качества.
Хващайки за ръка, човекът вървящ по Алеята на влюбените, хванал себе си, лесно откриваш, че в крайна сметка би могъл да дойде евентуалният момент, когато той (човекът) пуска ръката и отново иска да се разхожда сам.

Проследявайки графикът, който съм изложила в предишния пост видях и друго. Сканирам настроенията си през деня, добавям час, за да доуточня, кога ме спохождат, още по-лошото - равносметка и на следващия ден - back to square one.
Ако виждах по-ясно, щях да видя между тези часови настроения, случващото се покрай мен. Убедена съм, че е било достатъчно заслужаващо внимание, ако бях отместила поглед от емоциалния си конденз.

"Правя планове за утре, които няма да изпълня." Ами не, просто не съм правила планове, защото емоционалните дупки са доста безперспективни като цяло, не позволяват на никаква креативност да нахлуе, докато дълбоко загледан в себе си, стесняваш стените покрай теб.

Няма да трия post-ове Morch. Може да започна нова политика, като например тази - да се дообяснявам и update-вам.

Ето чисто новата информация - това, това тук, покрай мен, "моментът", за който говорим е тази чиста чаша, която изпиваш на един дъх, завладява те, и те пуска. "Преди", "след" и "едно време" не правят "утре"-то. Информацията всъщност е стара, но днес отново е нова за мен.

Имах щастието да се докосна до пълната погнуса, ако мога да го нарека така.
1.Погнусата първо не бе буквална, но после бе.
2.Щастие е, защото ако не се бях докоснала до нея, нямаше да се отвратя дотолкова, че да знам, че е Необходимо точно обратното.
Погнусата, бе следната.
Представете си едно същество, подобие на човек, извървяло земния си път с пълното недоумение за безмислието и незначителността си, но някак си живо на инат все още.
Освен, че ми стана непонятно как съответното "нещо" се понася изобщо, осъзнах, че в притурка - злобата го храни и държи. Злобата в перспектива - злобата, която създава лошо след лошо в съзнанието си и прави всичко по силите си, да го приведе в изправност в настоящето, планува го за бъдещето и евентуално след смъртта си ( в която не вярва).
След като си помислих това, гледайки "то"-то., дойде и буквалната погнуса, за която споменах.
"Ти си това, което ядеш." Във връзка или без връзка с това - съществото изяде пред очите ми една кутия с майонеза, докато добавяше скромна гарнитура от хляб. Ядеше сгърчено, размазано на масата, сякаш майонезата отиваше в бездънна паст и се изгубваше, предствих си как се превръща в черна топка лой и допълва иначе така симпатичната личност "отвътре". На Gombeto съквартирантите Знаят какво да ядат, в сравнение с това, което имах честта да видя.
Съществото на масата приключи малкия си пир, втренчи се в мен и така втренчено не помръдна 1 час, през който аз се оглеждах за още вино, но и то някак си не ми се нравеше вече. Сега, ако описвам мястото, където се намираше "то", то е по-скоро леговище, отколкото апартамент. Пеплянки и усойници не биха се скрили там. Направеният ремонт бе покрит в тънка обвивка от гнусотия, дължаща се на липсата на Елементарни хигиенни навици. Безмисленото същестуване на "то" се бе проектирало върху външността му, апартамента му, бе оставило отпечатък върху сбръчканото му лице и малките блуждаещи лукави очи.
Мога да продължавам....Но. Не знам какво видях. Не знам какво бе това, но вместо да ме ужаси вкара в действие тънък сарказъм. Защото "то", не стига, че ме отвращаваше, ами и ми казваше какво да правя с бъдещето си. (wtf?!)
То вярваше във вечността си и се смижваше все повече пред погледа ми.
Защо разказвам за "то".
1.Погнусата е важна, чрез нея се refresh-вам и стремя към нещо.
2."То" най-накрая ще си отиде, и да не му се вярва, и ще остави белезникавия отпечатък на тази земя под формата на енергиен код от злоба.
3."То" няма пол, защото е отвратително безполово нещо, което е изгубило дефиницията си, превръщайки се просто в уродливо явление.
4.На тези уродливи явления им ръсете светена вода, независимо в какво божество или сила вярвате, бягайте като ги видите под формата на човек или каквото и да е, и ги оставяйте да си чакат глупавия край. И точно тия явления, не ги искам под никаква форма в живота си.

All in all.... По Коледа Стават Безумия. По Коледа стават и чудеса.
Nighty night~

False Alarm

2007-12-11T23:15:00.000+02:00

2007-12-06T08:53:00.000+02:00

Забравих да кажа. Имам чисто нов, появил се на белия свят четвърти братовчед, на няколко дена, на име Хенри :) Очаквам да го видяяя другото лято в Германияяяяя :О :)
Странно как, но ненормалната ми братовчедка се кротна и омъжи и колкото и да неневиждам тази страна и манталитетът, който вирее там, изглежда доста щастлива и нямам ниюо против да прекрарам едно лято слушайки този отвратителен език! Айде.е... :) сядам.

2007-12-04T00:48:00.000+02:00

I still love this song so much... and the gentle vid, the simplicity...

Four 2 the Floor

2007-11-25T13:16:00.000+02:00

Stop me if you've heard this one before!

2007-11-20T22:14:00.001+02:00

Mark Ronson - Stop Me lyrics

Dneshniqt den be:

2007-11-20T00:21:00.000+02:00

[00:02:13] Esenti says: sq shte se pravq na zaspala
[00:03:09] Esenti`ZzZ says: turgoviq na edro basiiiii
[00:03:36] Veronika says: :D
[00:03:47] Esenti`ZzZ says: oh otivam da si zema puding
[00:03:48] Esenti`ZzZ says: i idvam
[00:03:59] Veronika says: ma4no ti e za doma?
[00:04:08] Esenti`ZzZ says: :(
[00:04:11] Esenti`ZzZ says: mu4no mi e za vremeto kogato
[00:04:15] Esenti`ZzZ says: ne poznavah idioti
[00:04:25] Veronika says: (rofl)

* * *

2007-11-18T13:55:00.000+02:00

Аз вярвам в мълчаливата любов.
Без думи, без красиви обещания,
без упреци, без молещи уста.
Аз вярвам само в нямото страдание,
в сподавения порив на кръвта.

Очи, в които погледът не гасне,
докосването нежно на ръце -
от клетви, от несдържан плач
по-ясно говорят на човешкото сърце.

Тя всичките прегради побеждава.
Тя - вечен огън с нестихващ зов.
Как нея ще заминеш, ще забравиш?!
Аз вярвам в мълчаливата любов.

Д.Овадия

"И днес пак е понеделник..."

2007-11-15T15:17:00.000+02:00

Какво да ви кажа хора... Още една зима идва. Зима, която ще е по-студена от предишната може би.. ще има повече сняг..
Купете си нещо лилаво... Аз вече го направих.
Ще ми се да не сравнявам тази зима със старата. Старата беше малко бяла, малко объркана, малко виновна? И някак си стара.. Лятото ми се струва прецъфтяло, а зимата остаряла... Затова обичам есента, пролетта...Вероятно есента повече.
Есента, когато тоновете дрехи не ти тежат... а на душата ти е леко, освен ако все още не ти тежи какво направи миналото лято?! ;)
Когато стъпваш по килимите от листа и слънцето се усмихва нежно за последно...
Снощи, докато си лежах в леглото изведнъж нещо привлече погледа ми към прозореца. Фойерверка....зелена...падаща...блестяща.. Стори ми се, че истинско чудо се бе случило навън...И си седях, и се усмихвах... и се замислих, че може би на някой етаж някой също се усмихваше с мен, заблуждавайки се с "чудото"...
Ужасно студено е днес.. като всеки ден напоследък.. Но ще направя усилие и ще изляза тази вечер...за мъничко.
И ето оставам сама вкъщи, мислейки за кафето, което дадох зорноволно на майка ми преди 20 минути.. Не успях да го допия и сега сякаш ми липсва точно последната неопитана глътка? Ето така се чувствам за последната зима.. Че остана да я мисля, като една "неопитана глътка кафе".
Мисълта за празниците ме побърква отново.
На малко хора мисля, 4е съм казвала, че не обичам празници. Изключвам ден ден на приятел.. Обичам обаче 6-ти февруари, защото малко хора, знаят какво има тогава :) И може би обичам Великден...но някак си се загуби еуфорията с годините, нали?
Е, не обичам да си мисля за миналите празници.
Обичам делниците.. Обичам да си мисля, за онзи делник, когато...се случи нещо прекалено мистично за делник.
(Искам да ида да си купя "100 години самота", от толкова време отлагам да намеря тая книга.. )
Тази зима.. си обещавам един делник да стана, да се тръшна в снега и да направя ангел... Обещавам си да не очаквам чудеса за празниците. Обещавам си да намаля кафетата. Обещавам си да зарадвам някой, който не ми е на сърце и си обещавам да не ходя за подаръци на 25. :) Не знам... лека зима ви желая, снежна, мека и обещаваща.. Студът да ви се струва топъл полъх и да нямате нужда от тонове дрехи... Да ви стига топло сърце.

"Time"

2007-11-15T11:43:00.000+02:00

Timbaland feat. She Wants Revenge lyrics

My tunes

2007-11-15T00:32:00.000+02:00

Naposleduk nai-mnogo slusham Kenna i Puscifer. Novite albumite mi dopadat... zasega nai-mnogo slusham Kenna-Wide awake i na Puscifer suotvetno Momma sed.
Bqh vpe4atlena ot Timberland zaradi 14-tata pesen v albuma Shock Value.
U4astieto na She wants revenge me iznenada mnogo priqtno i pesenta Time e suhranila originalniq im zvuk... misleh, 4e shte e stranna kombinaciq, no vsu6nost mn dobra :)
Sledva 46Bliss i The way you are... tova e par4e, koeto seriozno se e zakleshtilo v men ....Spoon-Don't let it get you down...
Rupert Holmes-Escape(The Pina Colada Song) ((mn zabavna:D))
Sentenela-Listen_to_the_music_(altar_full_vocal_mix_ft._sheben_n_kynt)
Chab - Closer to me (Satoshi Tomie Remix)
Notwist-09 Off the rails
Travis-Re-Offender(Radio Edit)
Skunk Anansi - Hedonism
Andrew Paul Woodworth-Fight For Your Right
maroon_5-goodnight_goodnight
moby-lift_me_up_(superdiscount_mix-radio_edit)
khoiba-no_feedback
Jewel-Stand
Howie Day - Brace Yourself
damien rice - the blowers daughter
dashboard_confessional-dusk_and_summer
Aphex Twin - On
Benefit.-.Sex.Sells.(Rumba.-.25.bpm)
Keyshia Cole - I Should've Cheated
Macy Gray - I Try
WAWA & MAD MARK - I'm In Love (Main Mix) I tn, i tn i tn i tn....

Карбонара vs Болонезе

2007-11-12T00:14:00.000+02:00

Това сътворих тая вечер, за добро или зло :)